Дан Браун - Шифърът на Леонардо

В самата камина под египетската богиня имаше две каменни готически чудовища, служещи за подпори на дървата. Устите им зееха и разкриваха заплашително кухи гърла. Готическите водоливници винаги бяха ужасявали Софи като малка — поне докато дядо й не я беше излекувал от страха й, като я бе завел на върха на катедралата Нотър Дам по време на буря. „Виж тези глупави същества, принцесо — беше й казал той, посочвайки бликащите от устите им водни струи. — Чуваш ли смешното клокочене в гърлата им? — Момиченцето бе кимнало и се беше усмихнало. — Все едно правят гаргара — беше продължил старецът. — Затова носят това глупаво име — гаргойли.“ Оттогава Софи бе престанала да се страхува от тях.

Милият спомен я прободе като нож. Едва сега осъзнаваше реалността на убийството. „Grand-pére вече го няма. — Тя си представи криптекса под дивана и се зачуди дали Лий Тибинг ще има представа как да го отвори. — Ако изобщо го попитаме. — В последните си думи дядо й поръчваше да намери Робърт Лангдън. Не споменаваше за никой друг. — Трябваше да се скрием някъде“ — каза си Софи и реши да се довери на преценката на американеца.

— Сър Робърт! — изрева иззад тях мощен глас. — Виждам, че пътуваш с девица.

Лангдън се изправи. Софи също скочи на крака. Гласът идваше от горния край на вито стълбище, което се издигаше към сенките на втория етаж. Там се движеше някаква фигура, все още само неясен силует.

— Добър вечер — провикна се Лангдън. — Сър Лий, позволи ми да ти представя Софи Нево.

— За мен е чест. — Тибинг най-после излезе на светло.

— Благодаря, че ни приехте — каза Софи. Мъжът вървеше с метални патерици и слизаше стъпало по стъпало. — Наясно сме, че е доста късно.

— Толкова е късно, мила моя, че чак е рано — засмя се той. — Vous n’est pas américaine?

Софи поклати глава.

— Parisienne. 70 70 „Не сте ли американка?“ „Парижанка съм.“ (фр.). — Б. пр.

— Отлично говорите английски.

— Благодаря, учила съм в Роял Хелоуей.

— Това обяснява всичко. Може би Робърт ви е казал, че съм учил точно оттатък пътя, в Оксфорд. — Тибинг прати дяволита усмивка на Лангдън. — Естествено за всеки случай кандидатствах и в Харвард.

Домакинът им докуцука до тях. На Софи не й приличаше на рицар повече от сър Елтън Джон. Набит и румен, сър Лий Тибинг имаше рошава рижа коса и весели кафяви очи, които сякаш искряха. Носеше широка копринена риза и мека жилетка. Въпреки алуминиевите патерици, се държеше с достойнство, което изглеждаше по-скоро вторичен продукт на благородно наследство, отколкото на съзнателно усилие.

Тибинг протегна ръка на професора.

— Измършавял си, Робърт.

Лангдън се ухили.

— Ти пък си понапълнял.

Англичанинът весело се засмя и се потупа по шкембето.

— Признавам. Напоследък единствените ми плътски удоволствия са кулинарни. — Той се обърна към Софи, изящно хвана ръката й, леко наклони глава, дъхна върху пръстите й и извърна очи; — Милейди.

Софи погледна към Лангдън, неуверена дали се е върнала в миналото, или е попаднала в лудница. Икономът, който им бе отворил вратата, влезе с чаен сервиз и почна да сервира на масата пред камината.

— Това е Реми Легалудек, моят прислужник — представи го Тибинг.

Слабият французин сковано кимна и отново изчезна.

— Реми е от Лион — прошепна Тибинг, като че ли това беше фатална болест. — Но прави великолепни сосове.

Лангдън се засмя.

— Мислех, че си внасяш всичко от Англия.

— Божичко, не! Не бих пожелал британски готвач на никой друг освен на френските данъчни власти. — Той хвърли поглед към Софи. — Pardonnez-moi 71 71 Извинете ме (фр.) — Б. пр. , мадмоазел Нево. Уверявам ви, че антипатията ми към французите се отнася само за политиците и футболистите. Вашето правителство ми краде парите, а националният ви отбор наскоро ни унижи.

Софи спокойно му се усмихна.

Тибинг я погледна, после се обърна към Лангдън.

— Нещо се е случило. И двамата имате потресен вид.

Американецът кимна.

— Преживяхме интересна нощ, Лий.

— Несъмнено. Без предизвестие пристигате на прага ми посред нощ и говорите за Граала. Кажи ми, наистина ли се отнася за Граала, или просто си го използвал, защото знаеш, че това е единствената тема, заради която ще се надигна от леглото?

„По малко и от двете“ — помисли си Софи и си представи скрития под дивана криптекс.

— Лий — отвърна Лангдън. — Искаме да поговорим с теб за Ордена на Сион.

Тибинг заинтригувано повдигна гъстите си вежди.