Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Кой ги е избрал? — попита Софи.

— Аха! — ликуващо възкликна англичанинът. — Най-голямата ирония в християнската история! Каквато я познаваме днес, Библията е съставена от езическия римски император Константин Велики.

— Мислех, че Константин е бил християнин — каза Софи.

— Не — подсмихна се Тибинг. — Той през целия си живот останал езичник и бил кръстен едва на смъртния си одър, когато бил прекалено слаб, за да протестира. По негово време официалната религия на Рим бил култът към слънцето, култът към Sol Invictus или непобедимото слънце, и Константин бил негов първожрец. За негово нещастие, империята изпадала във все по-дълбок религиозен смут. Четири века след разпването на Иисус Христос неговите последователи прогресивно се умножавали. Християни и езичници започнали да воюват помежду си и конфликтът добил такива размери, че заплашвал да разцепи Рим на две. Константин решил, че трябва да направи нещо. През триста двайсет и пета година той се заел да обедини Рим с една обща религия. Християнството.

Софи беше изненадана.

— Защо езически император е избрал тъкмо християнството за официална религия?

Тибинг пак се засмя.

— Константин бил изключително добър търговеца Виждал, че християнството е във възход, и просто заложил на печелившия кон. Историците все още се удивляват на ловкостта, с която покръстил слънцепоклонниците. Като пренесъл езическите символи, дати и ритуали в налагащата се християнска традиция, той създал своего рода хибридна религия, приемлива и за двете страни.

— Пълна метаморфоза — обади се Лангдън. — Следите от езическата религия в християнската символика са безспорни. Египетските слънчеви дискове се превърнали в ореолите на светците. Пиктограмите на Изида, която кърми своя непорочно заченат син Хор, залегнали в основата на съвременните изображения на Богородица, кърмеща младенеца Иисус. И всички елементи на католическия ритуал — митрата, олтарът, славословието и причастието, актът на „богоизяждането“ — са пряко заимствани от по-древни езически мистерийни религии.

Тибинг изцъшка.

— Не дай Боже да зачекнеш специалист по символика на тема християнска иконография. Нищо в християнството не е оригинално. Предхристиянският бог Митра, наречен Син на слънцето и Светлина на света, е роден на двайсет и пети декември, умрял, бил погребан в скална гробница и след три дни възкръснал. Между другото, двайсет и пети декември също е рожденият ден на Озирис, Адонис и Дионис. Новороденият Кришна получил в дар злато, ливан и смирна. Даже ежеседмичният свещен ден на християнството е откраднат от езичниците.

— Какво искате да кажете?

— Отначало християните почитали еврейския шабат в събота, но Константин преместил деня, за да съвпада с езическия ден на слънцето — поясни Лангдън. — До ден днешен повечето богомолци, които ходят на черква в неделя сутрин, нямат представа, че са там заради езическия бог-слънце.

На Софи вече й се виеше свят.

— И всичко това има нещо общо с Граала, така ли?

— Точно така — потвърди Тибинг. — По време на това сливане на религии Константин трябвало да подсили новата християнска традиция и провел прочутия икуменически Никейски събор.

Софи беше чувала за него, само доколкото там бе съставено Символ веруюто.

— На този събор били обсъдени и гласувани много аспекти на християнството — датата на Великден, ролята на епископите, изпълняването на тайнствата и естествено, божествеността на Иисус — каза англичанинът.

— Не разбирам, как така Неговата божественост?

— До този момент в историята, мила моя, Иисус бил смятан от своите последователи за смъртен пророк… велик и могъщ човек, но въпреки това човек . Смъртен.

— А не за син Божи?

— Не — потвърди Тибинг. — Обявяването на Иисус за „син Божи“ било официално предложено и гласувано на Никейския събор.

— Почакайте, да не би да искате да кажете, че божествеността на Иисус е резултат на гласуване ?

— При това мненията се разделили — прибави англичанинът. — Само че приемането на божествеността на Иисус било важно за сплотяването на Римската империя и новата властова база на Църквата. Като обявил официално Иисус за син Божи, Константин го превърнал в божество, съществуващо извън обсега на човешкия свят, същество, чиято власт била безспорна. Това не само изключвало по-нататъшни езически удари срещу християнството, но сега последователите на Христа можели да изкупят греховете си само по установения сакрален канал — Църквата.