Дан Браун - Шифърът на Леонардо

„Той се шегува, нали?“ Това беше най-известната фреска на всички времена, Тайната вечеря, легендарният Леонардов стенопис от черквата „Санта Мария дела Грацие“ край Милано. Творбата изобразяваше Иисус и неговите ученици в момента, в който им казваше, че един от тях ще Го предаде.

— Познавам стенописа, да.

— Тогава сигурно ще ми позволите една игричка? Затворете си очите, моля.

Софи колебливо се подчини.

— Къде седи Иисус? — попита Тибинг.

— По средата.

— Добре. А какво яде той и какво ядат учениците му?

— Хляб. — „Очевидно.“

— Отлично. Какво пият?

— Вино. Пият вино.

— Чудесно. Един последен въпрос. Колко чаши има на масата?

Тя се замисли. Знаеше, че това е уловка. „И като взе чашата… даде им; и пиха от нея всички“.

— Една — отвърна Софи. — Потирът. — „Христовата чаша. Светият Граал.“ — Иисус е дал на учениците си една чаша с вино, както правим и днес на причастието.

Тибинг въздъхна.

— Отвори си очите.

Тя го направи. Англичанинът широко се усмихваше. Софи погледна картината и за свое удивление видя, че всички на масата имат чаши, включително Христос. Тринадесет чаши. Нещо повече, те бяха малки, стъклени и без столчета. Нямаше потир. Светия Граал го нямаше.

Очите на Тибинг блестяха.

— Малко странно, не смятате ли, като се има предвид, че и Библията, и нашата обичайна легенда за Граала обявяват този момент за появата на Светия Граал. Странно, изглежда, че Леонардо е забравил да нарисува Христовата чаша.

— Изкуствоведите сигурно са го забелязали.

— Ще се изненадате, когато узнаете какви чудатости е включил да Винчи и повечето учени или не са ги видели, или просто са предпочели да не им обърнат внимание. Всъщност този стенопис е ключът към загадката на Светия Граал. Леонардо го излага пред очите на всички в Тайната вечеря.

Софи жадно се вгледа в творбата.

— Нима тази фреска ни казва какво представлява Светият Граал?

— Не какво — прошепна Тибинг. — А кой . Светият Граал не е вещ. А… човек .

Софи дълго зяпа англичанина, после се обърна към Лангдън.

— Светият Граал е човек, така ли?

Робърт кимна.

— Всъщност е жена. — Неразбиращото й изражение показваше, че вече са успели да я объркат. Той си спомняше, че когато за пръв път бе чул това твърдение, беше реагирал по същия начин. Женската връзка му се бе изяснила едва когато беше вникнал в символиката зад Граала. Тибинг очевидно си мислеше същото.

— Робърт, може би сега е моментът да се намесиш като специалист по символика, а? — Той отиде до една близка масичка, взе лист хартия и го постави пред Лангдън. Американецът извади химикалка от джоба си.

— Софи, нали знаеш съвременните символи за мъж и жена? — Той нарисува разпространения мъжки и женски символ.

— Естествено — отвърна тя.

— Това обаче не са първоначалните символи за мъж и жена — тихо каза Лангдън. — Много хора грешно смятат, че мъжкият символ произлиза от щит и копие, а женският представлява хубавица, която се оглежда в огледало. Всъщност те произлизат от древните астрономически символи на бога-планета Марс и богинята-планета Венера. Оригиналните знаци са много по-прости. — Той нарисува друг символ.

— Това е първият мъжки символ — каза й професорът. — Стилизиран фалос.

— Съвсем конкретен е — отбеляза Софи.

— Абсолютно — потвърди Тибинг.

— Този знак е известен като „острието“ и символизира агресивността и мъжествеността — продължи Лангдън. — Всъщност същият този фалически символ все още се използва на модерните военни униформи и обозначава военния ранг.

— Така е — ухили се англичанинът. — Колкото повече пениси имаш, толкова по-висок е рангът ти. Момчетата винаги си остават момчета.

Робърт сви устни.

— Както се досещаш, женският символ е точно обратният. — Той нарисува нов знак на листа. — Казва се „потирът“.

На лицето на Софи се изписа изненада. Лангдън разбра, че е направила връзката.

— Потирът прилича на чаша или съсъд. И което е по-важно, прилича на женска утроба. Този знак символизира женствеността и плодородието. — Робърт я погледна в очите. — Софи, легендата разказва, че Светият Граал е потир — чаша. Но тази му характеристика всъщност е алегория, скриваща истинския му характер. С други думи, легендата използва потира като метафора на нещо много по-важно.

— Жена — рече Софи.

— Точно така. — Професорът се усмихна. — Граалът буквално е древният символ на женствеността, а светият Граал представлява свещената женственост, Богинята-майка. Естествено днес това значение е изгубено, премахнато е от Църквата. Силата на женствеността, нейната способност да създава живот някога била свещена, но представлявала заплаха за главно мъжката Църква, затова свещената женственост била демонизирана и обявена за нечиста. Всъщност мъжът , а не Бог създал концепцията за „първородния грях“ — историята за Ева, която вкусила от ябълката и предизвикала падението на човешката раса. Жената, която някога била свещена създателка на живот, сега станала враг.