Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Младата жена бе хипнотизирана. Естествено, цветовете на дрехите им бяха „огледални“. Иисус носеше червена туника и синя плащаница, а Мария Магдалина — синя туника и червена плащаница. „Ин и ян“.

— Да навлезем в още по-странното — продължи Тибинг. — Забележете, че Иисус и Неговата невеста като че ли са допрели хълбоците си и са се навели настрани един от друг, сякаш за да образуват това ясно очертано негативно пространство помежду си.

Още преди той да й посочи контурите, Софи го видя — безспорния знак „V“ в центъра на картината. Това беше същият символ на Граала, потира и женската утроба, който преди малко бе нарисувал Лангдън.

— И накрая, ако разглеждате Иисус и Мария Магдалина като композиционни елементи, а не хора, ще ви направи впечатление още един очевиден знак. — Тибинг замълча за миг. — Буква от азбуката.

Софи веднага я видя. Малко беше да се каже, че буквата изпъква. Просто в един момент младата жена не виждаше нищо друго. В центъра на картината безспорно се очертаваше огромната, безупречно оформена буква „М“.

— Прекалено е ясна, за да е съвпадение, не смятате ли? — попита Тибинг.

Софи беше смаяна.

— Какво означава тя? — Той сви рамене.

— Любителите на теориите за заговорите ще ви отговорят, че означава „matrimônio“ 75 75 Брак (ит.). — Б. пр. или „Мария Магдалина“. Честно казано, никой не знае със сигурност. Сигурно е само, че скритата буква „М“ не е грешка. Тя изключително често се среща във връзка с Граала — водни знаци, картини, скрити под други картини или композиционни алюзии. Най-очевидното „М“ естествено е нарисувано на олтара на „Парижката Света Богородица“ в Лондон, проектирана от бившия велик магистър на Ордена на Сион Жан Кокто.

Софи обмисли всичко това.

— Признавам, че скритите букви „М“ са интересни, но предполагам, никой не твърди, че те доказват брака на Иисус и Мария Магдалина.

— Не, не — съгласи се Тибинг и отиде при една маса, отрупана с книги. — Както вече споменах, бракът на Иисус с Мария Магдалина е исторически факт. — Той затършува из томовете. — Нещо повече, като женен мъж, Иисус е много по-логичен, отколкото обичайната ни библейска представа за него като ерген.

— Защо? — попита Софи.

— Защото Иисус е бил евреин и благоприличието по онова време забранявало евреин да остане ерген — пое щафетата Лангдън, докато домакинът им търсеше книгата. — Според еврейския обичай безбрачието се заклеймявало и бащата бил длъжен да намери жена на сина си. Ако Иисус не е бил женен, поне едно от евангелията щеше да го споменава и да дава някакво обяснение на неестественото му ергенство.

Тибинг откри огромен том и го придърпа към себе си. Беше с кожена подвързия и беше голям колкото атлас. Заглавието гласеше: „Гностичните евангелия“. Англичанинът разтвори книгата. Лангдън и Софи се приближиха до него. Тя видя, че вътре има снимки на увеличени откъси от древни документи — оръфани папируси с ръкописни, текстове. Древният език не й бе познат, ала на съседните страници бяха отпечатани преводите.

— Това са факсимилета на свитъците от Наг Хамади и Мъртво море, за които споменах — поясни Тибинг. — Най-ранните християнски документи. Смущаващото обаче е, че те не съответстват на евангелията от Библията. — Той прелисти книгата и посочи един откъс. — Евангелието от Филип винаги е подходящо начало.

Софи прочете пасажа:

И спътница на Спасителя беше Мария Магдалина. Христос я обичаше повече от всички ученици и често я целуваше по устата. Останалите ученици се обиждаха от това и изразяваха неодобрение. Те го питаха: „Защо я обичаш повече от всички нас?“

Думите я изненадаха, но не й се сториха убедително доказателство.

— Тук не пише нищо за брак.

— Au contraire. 76 76 Напротив (фр.). — Б. пр. — Тибинг се усмихна и й посочи първия ред. — Всеки специалист по арамейски ще ви каже, че по онова време думата „спътница“ буквално е означавала „съпруга“.

Лангдън кимна в знак на съгласие.

Софи препрочете първия ред. „И спътница на Спасителя беше Мария Магдалина.“ Тибинг прелисти книгата и й показа още няколко откъса, които за изненада на Софи ясно предполагаха, че Мария Магдалина и Иисус са били влюбени. Докато ги четеше, тя си спомни за един разгневен свещеник, който в детството й бе потропал на вратата на дядо й.

— Тук ли живее Жак Сониер? — попита свещеникът и свирепо измери с поглед малката Софи, която му бе отворила. — Искам да разговарям с него за тази негова статия. — Той размаха някакъв вестник.