Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Но нали е била бедна?

Тибинг поклати глава.

— Мария Магдалина била отхвърлена като блудница, за да унищожат свидетелствата за могъщия й род.

Софи отново погледна Лангдън, който за пореден път кимна утвърдително. Тя се обърна към Тибинг.

— Но какво й влизало в работата на ранната Църква, че Мария Магдалина е от царска кръв?

Той се усмихна.

— Скъпо мое дете, Църквата не била загрижена толкова много за царската кръв на Мария Магдалина, колкото за нейния брак с Христос, който също бил от царска кръв. Както знаеш, в евангелието от Матея се казва, че Иисус бил от Давидовия род. Потомък на цар Соломон — царя на евреите. Като се оженил за потомка на влиятелния Вениаминов род, Иисус обединил двата царски рода и създал силен политически съюз с потенциал за законни претенции към трона и възстановяване на царския род като по Соломоново време.

— Но все пак какво общо има това с Мария Магдалина и Светия Граал?

Тибинг я погледна възбудено.

— Легендата за Светия Граал е легенда за царската кръв. Когато в нея се говори за „потира, който съдържал Христовата кръв“… всъщност става дума за Мария Магдалина — женската утроба, която носела царската кръв на Иисус.

Думите сякаш отекнаха в балната зала.

— Но как може да е носила царската кръв на Иисус, освен да… — Тя замълча и погледна Лангдън.

Лангдън спокойно се усмихна.

— Освен да са имали дете.

Софи се вцепени.

— Ето, това е най-голямата тайна в човешката история — заяви Тибинг. — Иисус Христос не само бил женен, но бил и баща. Мила моя, Мария Магдалина била Светият съсъд. Тя била потирът, който носил царската кръв на Иисус Христос. Тя била утробата, която носела рода и лозницата, от която се родил свещеният плод!

Софи усети, че настръхва.

— Но как може толкова голяма тайна да бъде запазена през всички тези години?

— Небеса! — възкликна Тибинг. — Тя изобщо не била запазена! Царската кръв на Иисус Христос е източникът на най-великата легенда на всички времена — легендата за Светия Граал. Историята на Мария Магдалина векове наред била разгласявана с всевъзможни метафори и на всички езици. Можеш да я видиш навсякъде, стига да си отвориш очите.

— Ами документите от Сангреала? — попита Софи. — Доказателство за потомството на Иисус ли съдържат?

— Да.

— Значи цялата легенда за Светия Граал се отнася за царската кръв?

— Буквално — потвърди Тибинг. — Думата „Сангреал“ произлиза от френската „San Greal“ или „Светия Граал“. Но в най-древната си форма тя се разделяла на друго място. — Той написа нещо на лист хартия и й го подаде.

Софи го прочете.

„SANG REAL“

Преводът беше ясен. „Sang real“ буквално означаваше „царска кръв“.

Когато чу гласа на епископ Арингароса по телефона, служителят на рецепцията във фоайето на Световния център на Opus Dei на Лексингтън Авеню 243 в Ню Йорк се изненада.

— Добър вечер, ваше високопреосвещенство.

— Има ли някакви съобщения за мен? — необичайно тревожно попита епископът.

— Да. Радвам се, че се обадихте. Не успях да се свържа с вас в дома ви. Преди половин час спешно ви търсиха по телефона.

— Наистина ли? — Новината явно го зарадва. — Кой?

— Господинът не остави име. Само номер. — Служителят го прочете.

— Кодът е триста и три, така ли? Това е във Франция, нали?

— Да, ваше високопреосвещенство. В Париж. Господинът каза, че било важно незабавно да му се обадите.

— Благодаря. Очаквах да ме потърсят. — Арингароса бързо прекъсна.

Когато затвори слушалката, служителят се зачуди защо връзката бе толкова лоша. Графикът на епископа показваше, че през почивните дни е бил в Ню Йорк, и все пак гласът му сякаш идваше от другия край на света. Той сви рамене. През последните няколко месеца епископ Арингароса се държеше извънредно странно. „Мобифонът ми сигурно не е работел — помисли Арингароса, докато фиатът наближаваше изхода за римското чартърно летище «Чампино». — Учителя се е опитвал да се свърже с мен.“ Въпреки безпокойството, че е пропуснал обаждането, той бе окуражен от факта, че Учителя се е обадил направо в Световния център на Opus Dei.

„Нещата в Париж трябва да са минали добре.“

Докато набираше номера, епископът възбудено си помисли, че скоро ще е във френската столица. „Ще кацна преди да се съмне.“ Беше наел чартърен самолет, който го очакваше на летището. Не можеше да пътува с обикновените авиолинии, главно заради съдържанието на куфарчето.

Телефонът започна да звъни.