Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Отговори му женски глас.

— Direction centrale police judiciaire.

Арингароса ce поколеба. Не го очакваше.

— Хм, да… Помолиха ме да се обадя на този номер.

— Qui êtes-vous? — попита жената. — Името ви?

Епископът не бе сигурен дали трябва да отговори.

„Френската криминална полиция?“

— Името ви, мосю? — настоя жената.

— Епископ Мануел Арингароса.

— Un moment. 77 77 Един момент (фр.). — Б. пр. — Разнесе се изщракване. След дълго чакане прозвуча мъжки глас, рязък и загрижен.

— Радвам се, че най-после се свързах с вас, ваше високопреосвещенство. Имаме да обсъждаме много неща.

Сангреал… Sang real… San Greal… Царска кръв… Светия Граал. Всичко беше свързано. „Светият Граал е Мария Магдалина… майката на царския потомък на Иисус Христос.“ Мълчаливо вперила поглед в Робърт Лангдън, Софи отново се почувства объркана. Колкото повече парчета от мозайката подреждаха професорът и Тибинг, толкова по-непредсказуем ставаше резултатът.

— Както виждате, мила моя, Леонардо не е единственият, който се е опитвал да разкрие на света истината за Светия Граал. — Англичанинът закуцука към библиотеката. — Царската кръв на Иисус Христос подробно е документирана от десетки историци. — Той прокара показалец по няколко десетки книги.

Софи наклони глава и прочете заглавията:

„Откритието на тамплиерите: тайните пазители на истинската самоличност на Христос“

„Жената с алабастровия съд: Мария Магдалина и Светият Граал“

„Богинята в евангелията: възвръщане на свещената женственост“

— Това може би е най-известният труд — каза Тибинг, издърпа оръфан том с твърди корици и й го подаде.

Заглавието гласеше: „Светата кръв, Светият Граал“. И отдолу: „Световният бестселър“. Софи погледна Тибинг.

— Световен бестселър ли? Никога не съм чувала за него.

— Била сте малка. През осемдесетте години тази книга вдигна голям шум. Според мен на някои места анализът на авторите доста несигурно се опира върху вярата, обаче изходните им позиции са стабилни и трябва да им се признае, че най-поел е изложиха идеята за Христовото потомство пред широката публика.

— Каква е реакцията на Църквата към книгата?

— Гневно негодувание естествено. Направо изядоха авторите живи. Но това трябваше да се очаква. В края на краищата Църквата още през четвърти век се опитала да скрие тази тайна. Това до голяма степен е причината за кръстоносните походи. Събиране и унищожаване на информация. Мария Магдалина представлявала огромна опасност за ранната Църква. Не само че била жената, на която Иисус възложил основаването на Църквата, но и била физическо доказателство, че новото божество на Църквата било създало смъртно потомство. За да се защити, Църквата увековечила образа й на уличница и скрила свидетелствата за брака на Христос с нея, като по този начин елиминирала всякакви потенциални твърдения, че той имал потомци и е бил смъртен пророк.

Софи погледна Лангдън, който кимна и каза:

— Това се потвърждава от убедителни исторически свидетелства, Софи.

— Признавам, че твърденията са ужасни, но трябва да разберете изключително силните мотиви на Църквата да извърши такава измама — каза Тибинг. — Тя може би нямало да може да оцелее, ако хората научели за потомството на Иисус. Това щяло да подкопае основите на идеята за неговата божественост, а оттук и на самата християнска Църква, тъй като тя се обявила за единствен посредник, с помощта на който човечеството можело да си осигури достъп до небесното царство.

— Петолистната роза — рече Софи и посочи гърба на една от книгите на Тибинг. „Същата като цветето, инкрустирано върху капака на палисандровото ковчеже.“

Англичанинът погледна Лангдън и се ухили.

— Наблюдателна е. — После отово се обърна към нея. — С този символ Орденът на Сион обозначава Граала. Мария Магдалина. Тъй като името й било забранено от Църквата, Мария Магдалина тайно станала известна под много псевдоними — Потира, Светия Граал и Розата. — Тибинг замълча за миг. — Розата е свързана с пентаграмата на Венера и пътеводната Роза на компаса. Между другото, думата „роза“ е еднаква на английски, френски, немски и много други езици.

— Английската дума „rose“ също е анаграма на Ерос, гръцкия бог на плътската любов — прибави Лангдън.

Софи го погледна изненадано.

— Розата винаги е била основен символ на женската сексуалност — продължи Тибинг. — В примитивните култове към Богинята-майка петолистните рози изобразявали петте етапа от женския живот — раждане, менструация, майчинство, менопауза и смърт. В днешни времена връзките на разцъфналата роза с женствеността се смятат по-скоро за визуални. — Той погледна Лангдън. — Може би като специалист по символиката, е по-добре ти да обясниш.