Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Софи бе удивена.

— Скривалището на Светият Граал всъщност е… гробница ?

Сините очи на Тибинг се навлажниха.

— Да. Гробница, съдържаща тялото на Мария Магдалина и документите, които разказват истинската история за живота й. Търсенето на Светия Граал винаги е било търсене на Магдалина — онеправданата царица-майка, погребана с доказателството за законните права на своя род.

Софи изчака, докато Тибинг се овладее. Все още не можеше да си обясни много неща, свързани с дядо й.

— И през всички тези години братята от Ордена на Сион са пазили документите от Сангреала и гробницата на Мария Магдалина, така ли? — накрая попита тя.

— Да, но братството имало и друго, по-важно задължение — да пази самия род . Христовото потомство се намирало в постоянна опасност. Ранната Църква се страхувала, че ако родът на Иисус бъде оставен да съществува, тайната за брака му с Мария Магдалина все някога ще се разкрие и ще оспори фундаменталната християнска доктрина — за божествения месия, който нямал съпруга, нито бил влизал в плътски връзки. — Той замълча за миг. — Въпреки това Христовите потомци тайно продължили да живеят във Франция, докато през пети век направили смел ход, като се свързали със семейството на френските крале и поставили началото на нов род, известен като Меровинги.

Това твърдение изненада Софи. Всеки френски ученик беше чувал за Меровингите.

— Те са основали Париж.

— Да. Това е една от причините, поради които легендата за Граала е толкова разпространена във Франция. Мнозина, които търсили Граала от името на Църквата, всъщност тайно били пращани да унищожават членове на кралския род. Чували ли сте за крал Дагоберт?

Софи смътно си спомняше името от един мрачен урок по история.

— Дагоберт е крал от меровингската династия, нали? Намушкан в окото докато спял?

— Точно така. Убила го Църквата в съучастие с Пипин Къси. В края на седми век. С убийството на Дагоберт меровингската династия едва не изчезнала. За щастие, неговият син Сигисберт избягал и продължил рода, от който по-късно произлязъл Жофроа дьо Буйон — основателят на Ордена на Сион.

— Същият човек, който наредил на рицарите тамплиери да изровят документите на Сангреала от Соломоновия храм и да дадат на Меровингите доказателство за наследствените им връзки с Иисус Христос — каза Лангдън.

Тибинг кимна и тежко въздъхна.

— Днешният Орден на Сион има изключително сериозна задача. Тя включва три части. Братството трябва да пази документите от Сангреала, гробницата на Мария Магдалина и разбира се, Христовия род — онези неколцина потомци на кралската меровингска династия, които са доживели до наши Дни.

Думите му увиснаха в огромната зала и Софи усети странно вибриране, сякаш в костите й отекваше някаква нова истина. „Потомците на Иисус, които са доживели до наши дни.“ Гласът на дядо й отново шепнеше в ухото й. „Софи, трябва да ти кажа истината за твоето семейство.“

Побиха я тръпки.

„Кралска кръв.“

Не смееше да си го помисли.

„Принцеса Софи.“

— Сър Лий? — Думите на прислужника изпращяха по интеркома на стената и Софи се стресна. — Бихте ли дошли в кухнята за момент?

Тибинг се намръщи, отиде при интеркома и натисна бутона.

— Както знаеш, Реми, имам гости. Ако ни трябва още нещо от кухнята, сами ще се обслужим. Благодаря ти и лека нощ.

— Само две думи преди да се оттегля, сър. Ако позволите.

Англичанинът изсумтя.

— Казвай бързо, Реми.

— Въпросът е личен, сър, едва ли ще интересува гостите.

Тибинг не вярваше на ушите си.

— Не може ли да почака до сутринта?

— Не, сър. Няма да ви отнема и минута.

Той се усмихна криво и погледна Софи и Лангдън.

— Понякога се чудя кой на кого слугува. — После пак натисна бутона. — Веднага идвам, Реми. Да ти донеса ли нещо?

— Само свобода от потисничеството, сър.

— Реми, съзнаваш ли, че твоят steak au poivre 78 78 Пържола със сос с много черен пипер и бренди. — Б. пр. е единствената причина още да работиш при мен?

— Не ми го казвате за пръв път, сър. Не ми го казвате за пръв път.

„Принцеса Софи.“

Тракането на патериците на Тибинг заглъхваше по коридора. Вцепенена, тя се обърна към Лангдън в опустялата бална зала. Той вече клатеше глава, сякаш прочел мислите й.

— Не, Софи — успокоително прошепна Робърт. — Същото хрумна и на мен още щом ми каза, че дядо ти е членувал в Ордена и искал да ти разкрие тайната за твоето семейство. Но това не е възможно. — Американецът замълча за миг. — Сониер не е меровингско име.