Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Когато за пръв път бе гледал филма, професорът беше ахнал, забелязвайки, че подводният, дом на Ариел не е друго, а картината на художника от XVII век Жорж дьо ла Тур „Каещата се Магдалина“ — подходящ фон, като се имаше предвид, че филмът представлява деветдесетминутен колаж от ясни символи на изгубената святост на Изида, Ева, богинята на рибите Писцес и главно Мария Магдалина. Името на малката русалка, Ариел, беше свързано със свещената женственост и в Книга на Исаия бе синоним на „обсадения свещен град“ 79 79 В българския превод на Стария завет — Ариил. — Б. пр. . Естествено буйната червена коса на малката русалка също не беше съвпадение.

По коридора се разнесе приближаващото се тракане на патериците на Тибинг. Домакинът им като че ли бързаше. Влезе в кабинета и ги изгледа сурово.

— Най-добре да ми обясниш всичко, Робърт — ледено каза той. — Не си откровен с мен.

— Обвинението е инсценирано, Лий — като се опитваше да запази хладнокръвие, отвърна Лангдън. „Ти ме познаваш… не бих могъл да убия никого.“

Гласът на Тибинг не омекна.

— Робърт, показват снимката ти по телевизията, за Бога. Знаеш ли, че властите те издирват?

— Да.

— Тогава си се възползвал от доверието ми. Смаян съм, че ме излагаш на риск, като идваш тук и ме молиш да дрънкам за Граала, за да можеш да се скриеш в дома ми.

— Не съм убил никого.

— Жак Сониер е мъртъв и полицията твърди, че си го убил ти, — На лицето на Тибинг се изписа скръб. — Такъв покровител на изкуството…

— Сър? — Прислужникът влезе в залата и със скръстени ръце застана на прага зад господаря ей. — Да ги придружа ли до изхода?

— Остави на мен. — Англичанинът закуцука към широка стъклена врата, отключи я и я отвори. Тя водеше към страничната морава. — Качвайте се на колата си, моля, и си вървете.

Софи не помръдна.

— Имаме информация за le clef de voûte. За ключовия камък на Ордена.

Тибинг няколко секунди я зяпа, после презрително се намръщи.

— Отчаяна лъжа. Робърт знае, че го търся.

— Тя казва истината. — Лангдън сниши глас. — Затова дойдохме при теб. За да поговорим с теб за ключовия камък.

Прислужникът се намеси.

— Вървете си, иначе ще се обадя в полицията.

— Лий, ние знаем къде е — прошепна професорът. Тибинг сякаш за миг изгуби равновесие, очевидно доловил искреността в гласа на стария си приятел.

Реми сковано се приближаваше към тях.

— Веднага си вървете! Иначе насила ще…

— Реми! — изсумтя Тибинг. — Извини ни за момент.

Прислужникът зяпна.

— Сър? Трябва да възразя. Тези хора са…

— Аз ще се справя с проблема. — Тибинг посочи към коридора.

След миг на смаяно мълчание Реми нацупено излезе — досущ като изгонено куче.

В хладния нощен ветрец, който нахлуваше през отворената врата, Тибинг отново се обърна към Софи и Лангдън. Гледаше ги предпазливо.

— Дано казвате истината. Какво знаете за ключовия камък?

Приклекнал в гъстите храсти недалеч от кабинета на Тибинг, Сила стискаше пистолета и се взираше през стъклената врата. Само преди минути беше заобиколил къщата и бе видял Лангдън и жената да разговарят в голямата стая. Преди да успее да влезе се появи мъж с патерици, започна да вика нещо на американеца, отвори вратата и нареди на гостите си да си вървят. А после жената спомена за ключовия камък и всичко се промени. Виковете станаха шепоти. Гневът се стопи. И стъклената врата бързо се затвори.

Скрит в сенките, Сила надничаше през стъклото. „Ключовият камък е някъде в къщата.“ Усещаше го. Промъкна се напред, за да чуе за какво говорят. Щеше да им даде пет минути. Ако не разкриеха къде е ключовият камък, щеше да влезе и да ги убеди със сила.

— Велик магистър? — вторачен в Софи, задавено попита Тибинг. — Жак Сониер?

Тя кимна.

— Но вие няма откъде да го знаете!

— Жак Сониер ми е дядо.

Англичанинът се олюля на патериците си и стрелна с поглед Лангдън, който утвърдително кимна. Тибинг отново се обърна към Софи.

— Нямам думи, госпожице Нево. Ако е вярно, много съжалявам за вашата загуба. Признавам, че заради проучванията си имам списъци на хората в Париж, които според мен са подходящи кандидати за братя от Ордена. Жак Сониер фигурира в тях сред много други, но велик магистър, казвате? Невероятно. — Той помълча и поклати глава. — Но това просто не е логично. Даже наистина да е бил велик магистър на Ордена и сам да е направил ключовия камък, дядо ви никога не би ви казал как да го откриете. Ключовият камък показва пътя към най-голямото съкровище на братството. Внучка или не, вие нямате право да притежавате тази информация.