Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— С този ключ се стига до ключовия камък.

Тибинг рязко вдигна глава. На лицето му се изписа съмнение.

— Невъзможно! Коя черква съм пропуснал? Претърсил съм всички храмове във Франция!

— Не е в черква — отвърна Софи. — А в швейцарска депозитна банка.

Англичанинът свъси вежди.

— Ключовият камък се пази в банка, така ли?

— В трезор — поясни Лангдън.

— В банков трезор? — Тибинг решително поклати глава. — Не е възможно. Ключовият камък трябва да е скрит под знака на Розата.

— Така е — потвърди професорът. — Той се пази в палисандрово ковчеже, върху чийто капак е инкрустирана петолистна роза.

Тибинг се смая.

— Вие виждали ли сте ключовия камък?

Софи кимна.

— Бяхме в банката.

Англичанинът скочи. В очите му блестеше безумен страх.

— Трябва да направим нещо! Ключовият камък е в опасност! Длъжни сме да го спасим. Ами другите ключове? Сигурно са откраднати от убитите сенешали. Ако Църквата се добере до банката като вас…

— Ще е закъсняла — довърши изречението Софи. — Ние взехме ключовия камък.

— Какво?! Взели сте ключовия камък от скривалището му?!

— Не се безпокой — успокои го Лангдън. — На сигурно място е.

— На изключително сигурно място, надявам се!

— Зависи колко често обираш праха под дивана — неспособен да сдържи усмивката си, отвърна Робърт.

Вятърът навън се бе усилил и развяваше расото на приклекналия до прозореца Сила. Макар че не чуваше целия разговор, достатъчно ясно беше различил израза „ключов камък“.

„Вътре е.“

Думите на Учителя отекваха в ума му. „Влез в Шато Вилет. Вземи ключовия камък. Без да нараниш никого.“

Лангдън и другите двама неочаквано се преместиха в друга стая и на излизане изгасиха осветлението в кабинета. Като пантера, дебнеща плячката си, Сила се промъкна до стъклената врата. Не бе заключена. Той влезе и безшумно затвори вратата. Чу приглушени гласове от друга стая. Албиносът извади пистолета от джоба си, вдигна предпазителя и тръгна натам по коридора.

Лейтенант Коле стоеше сам пред портата на Лий Тибинг и гледаше огромната къща. „Усамотена. Тъмна. Добро прикритие.“ Осмината му агенти безшумно се разгръщаха покрай оградата. Можеха да обкръжат имението за минути. Лангдън не можеше да избере по-подходящо, място за изненадваща атака.

Коле тъкмо се канеше да се обади на Фаш, когато телефонът му най-после иззвъня. Капитанът изобщо не изглеждаше доволен от развитието на събитията, както беше очаквал Коле.

— Защо никой не ми съобщи, че имаме информация за Лангдън?

— Имахте среща и…

— Къде точно се намирате, лейтенант?

Коле му даде адреса.

— Имението е собственост на британец. Казва се Тибинг. Лангдън е изминал доста голямо разстояние, за да дойде тук, и камионът е вътре, без признаци за влизане с взлом, така че има голяма вероятност да познава собственика.

— Идвам — каза Фаш. — Не правете нищо. Лично ще се заема.

Коле зяпна.

— Но, господин капитан, вие сте на двайсет минути оттук! Трябва да действаме незабавно. Обкръжил съм сградата. Имам общо осем души. Четирима с пушки, другите с пистолети.

— Изчакайте ме.

— Ами ако Лангдън е взел заложник? Ами ако ни види и реши да избяга пеш? Трябва да действаме веднага ! Хората ми са заели позиции и са готови.

— Изчакайте ме да дойда, лейтенант! Това е заповед. — Фаш затвори.

Смаян, Коле изключи телефона си. „Защо ме кара да чакам, по дяволите? — Но вече знаеше отговора. Макар и известен с инстинкта си, Фаш беше горделив. — Иска той да получи славата за ареста.“ След като бе показал снимката на американеца по всички телевизионни мрежи, капитанът искаше да си осигури също толкова телевизионно време за себе си. Работата на Коле беше просто да удържи крепостта, докато не се появи шефът, за да спаси положението.

Докато чакаше обаче, лейтенантът се замисли за друго възможно обяснение. „Максимално ограничаване на отрицателните последици. — Органите на реда се колебаеха да арестуват беглец само ако възникнеше съмнение във виновността на заподозрения. — Дали Фаш се съмнява, че Лангдън е нашият човек?“ Това го уплаши. Тази нощ капитанът беше използвал огромни ресурси, за да арестува Лангдън — surveillance cachée, Интерпол, а сега и телевизията. Дори великият Безу Фаш нямаше да издържи на политическите последици, ако по погрешка бе показал лицето на известен американец по всички френски телевизионни канали и го беше обявил за убиец. Ако разбираше, че е сбъркал, бе съвсем логично да нареди на Коле да чака. Сега най-малко му трябваше лейтенантът с гръм и трясък да влезе в имението на невинен британец и да вземе на мушка Лангдън.