Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Няма да успеете — рече Тибинг. — Само достойните могат да го отключат.

„Само бог посочва достойните“ — помисли си Сила.

— Доста е тежък — каза мъжът с патериците. Ръката му трепереше. — Ако не го вземете, ще го изпусна! — И опасно се олюля.

Сила бързо пристъпи напред да вземе камъка и в този момент мъжът изгуби равновесие. Патерицата му се плъзна по пода и той политна надясно. „Не!“ Албиносът се хвърли да спаси камъка и отпусна оръжието си. Ала ключовият камък се отдалечаваше от него. Докато мъжът падаше надясно, лявата му ръка замахна назад и цилиндърът се изхлузи от дланта му върху дивана. В същия миг металната патерица се стрелна в широка дъга към крака на Сила.

Патерицата улучи кожения ремък на бедрото му и заби шиповете в и без това разранената му плът. Прониза го ужасяваща болка. Сила се преви надве, свлече се на колене и ремъкът се заби още по-дълбоко. Пистолетът оглушително изгърмя и куршумът се заби в дъските на пода. Преди да успее да го вдигне и да стреля повторно, кракът на жената го улучи точно в брадичката.

Коле чу приглушения изстрел. Обзе го паника. След разговора с капитана вече бе изгубил всяка надежда сам да залови Лангдън. Ала нямаше да допусне самолюбието на Фаш да го изправи пред министерската вътрешна комисия за небрежно изпълнение на полицейските процедури.

„В частен дом е бил произведен изстрел! А вие сте чакали на алеята?“

Лейтенантът знаеше, че моментът за незабелязано приближаване отдавна е отминал. Освен това беше наясно, че ако продължи да виси със скръстени ръце, до сутринта ще се прости с кариерата си. Вперил поглед в желязната порта, той взе решение.

— Вържете я и я съборете.

Макар и почти в безсъзнание, Робърт Лангдън чу изстрела. Чу и мъчителен вик. Неговият ли? Сякаш пробиваха дупка в черепа му с тежък чук. Някъде наблизо разговаряха хора.

— Къде беше, по дяволите? — викаше Тибинг. Прислужникът припряно влезе в стаята.

— Какво стана? О, Господи! Кой е този? Ще повикам полиция!

— Мътните го взели! Не викай полиция. Свърши и ти някаква работа и донеси нещо да вържем това чудовище.

— И лед! — извика след него Софи.

Лангдън отново изгуби съзнание. Пак гласове: Движение. Сега седеше на дивана. Софи притискаше лед към главата му. Черепът му се пръскаше. Когато зрението му най-после започна да се прояснява, той видя тялото на пода. „Халюцинирам ли?“ Огромният монах албинос лежеше завързан и със залепена с изолирбанд уста. Брадичката му бе разцепена, расото върху дясното му бедро беше подгизнало от кръв. И той като че ли тъкмо идваше на себе си.

Робърт погледна Софи.

— Кой е този? Какво… стана?

Тибинг докуцука при него.

— Спаси те рицар, който размаха Екскалибур, изкован от „Акми Ортопидик“.

„А?“ Лангдън се опита да се изправи. Софи нежно го бутна обратно.

— Почини си, Робърт.

— Боя се, че току-що демонстрирах пред твоята приятелка злополучната полза от моето състояние — каза Тибинг. — Изглежда, че всеки ме подценява.

Лангдън погледна монаха и се опита да си представи какво се е случило.

— Той носеше ремък на бедрото си — поясни Тибинг.

— Какво?

Англичанинът посочи окървавения кожен ремък с шипове, който лежеше на пода.

— Ремък за умъртвяване на плътта. Носеше го на това бедро. Внимателно се прицелих.

Робърт разтри главата си. Беше чувал за тези ремъци.

— Но откъде… разбра?

Тибинг се ухили.

— Християнството е моята научна област, Робърт, и някои секти са ми ясни като бял ден. — Той посочи с патерицата кървавото расо.

— Предполагам, че е от Opus Dei — каза Лангдън. Напоследък по телевизията често коментираха ултраконсервативната католическа организация. Не особено благосклонно.

Тибинг се вторачи в окървавения ремък.

— Съгласен съм. Но защо Opus Dei търси Светия Граал?

Професорът беше прекалено изтощен, за да мисли за това.

— Какво е това, Робърт? — попита Софи, отиде до дървеното сандъче и вдигна малката роза, която бе паднала от капака.

— Инкрустацията скрива гравиран върху капака текст. Помислих си, че той може да ни подскаже как да отворим ключовия камък.

Преди Софи и Тибинг да успеят да отговорят, отвън завиха полицейски сирени и замигаха сини полицейски лампи.

Англичанинът се намръщи.

— Струва ми се, приятели, че трябва да вземем решение. При това бързо.

Коле и агентите влетяха през входа на имението с извадени пистолети. Разгърнаха се и започнаха да претърсват стаите на долния етаж. Намериха дупка от куршум в пода на дневната, следи от борба, малко кръв, странен кожен ремък с шипове и ролка изолирбанд. Иначе нямаше никого.