Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Нещо повече, съзнаваше Коле, ако американецът беше невинен, това щеше да обясни един от най-странните парадокси в този случай: защо Софи Нево, внучката на жертвата, бе помогнала на неговия вероятен убиец да избяга? Освен ако Софи не знаеше, че Лангдън е несправедливо обвинен. Тази нощ Фаш беше развил всевъзможни теории за странното й поведение, включително това, че като единствена наследничка на Сониер, тя е убедила тайния си любовник Робърт Лангдън да убие дядо й, за да й осигури наследството. И затова уредникът е оставил на полицията съобщението „P.S. Намерете Робърт Лангдън“. Коле бе съвсем сигурен, че тук става нещо друго. Софи Нево му се струваше прекалено стабилна, за да се забърка с нещо толкова долно.

— Господин лейтенант? — При него дотича един от оперативните агенти. — Открихме кола.

Коле го последва на петдесетина метра. Сред храстите беше паркирано черно ауди. Регистрационните номера показваха, че е взето под наем. Лейтенантът постави длан върху капака. Все още топъл. Даже горещ.

— Лангдън трябва да е дошъл с нея — предположи Коле. — Обадете се във фирмата за автомобили под наем. Проверете дали аудито е откраднато.

— Слушам.

Друг агент му даде знак да се върне към оградата.

— Вижте това, господин лейтенант. — Той му подаде бинокъл за нощно виждане. — Горичката в края на отбивката.

Коле насочи бинокъла към склона и го фокусира. Постепенно се очертаха зеленикави форми. Лейтенантът бавно проследи линията на алеята и стигна до горичката. И зяпна. Сред дърветата бе скрит брониран камион. Същия като онзи, който беше пуснал да мине през блокадата на Депозитната цюрихска банка. Молеше се да е някакво странно съвпадение, ала знаеше, че не е възможно.

— Явно Лангдън и Нево са дошли с него от банката — каза агентът.

Коле нямаше думи. Спомни си шофьора на бронирания камион. Ролекса. Нетърпението му. „Така и не проверих в каросерията. — Смаян, лейтенантът разбра, че някой от банката наистина е излъгал ЦУКП за местонахождението на Лангдън и Софи и после им е помогнал да избягат. — Но кой? И защо? — Зачуди се дали това не е причината, поради която Фаш му беше наредил да не предприема никакви действия. Капитанът може да бе научил, че са замесени и други хора освен Лангдън и Софи. — А щом американецът и Нево са пристигнали с бронирания камион, кой е карал аудито?“

Стотици километри на юг оттам една чартърна чесна „Сайтейшън“ летеше на север над Тиренско море. Въпреки спокойното небе епископ Арингароса стискаше торбичката за повръщане в ръце, убеден, че всеки момент ще му прилошее. Разговорът с Париж изобщо не бе минал както очакваше.

Сам в малката кабина, той въртеше златния си пръстен и се опитваше да се избави от непреодолимото чувство на страх и отчаяние. „Всичко в Париж се е объркало.“ Той затвори очи и се помоли Безу Фаш да е в състояние да оправи нещата.

Тибинг седеше на дивана с дървеното ковчеже в скута си. Усещаше тежестта му върху краката си и се възхищаваше на инкрустираната върху капака роза. „Това е най-странната и вълшебна нощ в живота ми.“

— Отворете го — прошепна Софи. Двамата с Лангдън стояха до него.

Англичанинът се усмихна. „Не ме припирай.“ Прекарал години в търсене на ключовия камък, той искаше да се наслади на всяка милисекунда от момента. Прокара длан по дървения капак и усети релефа на инкрустираното цвете.

— Розата — промълви той. „Розата е Магдалина. Розата е компасът, който показва пътя. — Почувства се глупаво. Години наред бе обикалял катедралите из цяла Франция, беше плащал, за да си осигурява специален достъп до тях, бе проучвал стотици арки под розети в търсене на ключов камък с карта. — Le clef de voûte — каменен ключ под знака на Розата.“

Тибинг бавно свали закопчалката и повдигна капака. Когато най-после видя съдържанието на ковчежето, в миг разбра, че това може да е само ключовият камък. Каменен цилиндър, направен от свързани пръстени, покрити с букви. Устройството му изглеждаше изненадващо познато.

— Проектът е взет от един от дневниците на. Леонардо да Винчи — поясни Софи. — Дядо ми ги правеше за забавление.

„Естествено — помисли англичанинът. Беше виждал скиците и плановете. — Ключът към Светия Граал се крие в този камък.“ Той внимателно извади тежкия криптекс от кутията. Макар да нямаше представа как се отваря, усещаше, че вътре лежи собствената му съдба. В моменти на неуспех се беше съмнявал, че търсенето на неговия живот някога ще бъде възнаградено. Сега с тези колебания завинаги бе свършено.