Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Чуваше древните думи, създаването на легендата за Граала…

„Vous ne trouvez pas le Saint-Graal, c’est le Saint-Graal qui vous trouve.“

„Не ти намираш Граала, а Граалът намира теб.“ Колкото и да беше невероятно, тази нощ ключът към Светия Граал се бе озовал на неговия праг.

Докато Софи седеше с криптекса и обясняваше за оцета, стъклениците и паролата, Лангдън пренесе палисандровото ковчеже на една добре осветена маса в отсрещния край на стаята, за да го разгледа по-внимателно. В ума му се въртеше нещо, което беше казал Тибинг.

„Ключът за Граала е скрит под знака на Розата.“

Той повдигна сандъчето към светлината и проучи инкрустирания символ. Въпреки че не бе изучавал дърворезба и инкрустирани мебели, Робърт току-що си беше спомнил за прочутия облицован с плочи таван на испанския манастир край Мадрид. Три века след построяването на сградата плочите на тавана бяха започнали да падат и отдолу се бяха разкрили свещени текстове, написани от монасите върху мазилката.

Лангдън отново погледна инкрустацията.

„Под Розата.“

„Sub Rosa.“

„Тайна.“

Някакъв шум в коридора го накара да се обърне. Не видя нищо освен сенки. Най-вероятно беше минал прислужникът на Тибинг. Той отново насочи вниманието си към ковчежето. Прокара пръст по гладкия ръб на инкрустацията и се зачуди дали може да я изчопли, ала изработката бе съвършена. Съмняваше се, че ще успее да го направи дори с ножче за бръснене.

Вдигна капака и разгледа вътрешната му страна. Тя беше гладка. Когато раздвижи кутията обаче, светлината попадна върху съвсем малка дупка в идеалния център на капака. Лангдън го затвори и се втренчи в инкрустирания символ. Нямаше дупка.

„Не стига до края.“

Той остави сандъчето на масата, огледа се и видя купчина вестници, захванати с кламер. Взе го, върна се при кутията, отвори я и пак проучи дупката. После предпазливо изправи кламера, пъхна края му в отвора и леко натисна. Не се наложи да упражни почти никаква сила. Нещо тихо изтрака върху масата. Робърт затвори капака, за да погледне. Видя парченце дърво като част от мозайка. Дървената роза беше паднала от капака. Онемял, Лангдън зяпна празното й легло. Там с безупречен почерк бяха гравирани четири реда текст на език, който му бе абсолютно непознат.

„Буквите далечно приличат на семитски, и все пак не познавам езика!“ — помисли си Лангдън.

Вниманието му привлече внезапно движение зад гърба му. Изневиделица мощен удар по главата го повали на колене.

Докато падаше, за миг му се стори, че вижда бял призрак с пистолет в ръка. После всичко потъна в мрак.

Въпреки че работеше в органите на реда, до тази нощ Софи Нево никога не се бе озовавала под прицел. Насоченият срещу нея пистолет беше в ръката на грамаден албинос с дълга бяла коса. Той я гледаше с червените си очи, които излъчваха някакъв страшен безплътен блясък. Облечен във вълнено расо с въже на кръста, мъжът приличаше на средновековен свещеник. Софи нямаше представа кой е, и все пак започваше да вярва в подозренията на Тибинг, че зад всичко това стои Църквата .

— Знаете за какво съм дошъл — с кух глас каза монахът.

Софи и Тибинг седяха на дивана с вдигнати по заповед на албиноса ръце. Лангдън пъшкаше на пода. Когато монахът заобиколи дивана и застана срещу тях, погледът му веднага попадна върху ключовия камък в скута на англичанина.

— Няма да можете да го отворите — предизвикателно заяви историкът.

— Моят Учител е мъдър човек — отвърна албиносът и се приближи, без да отпуска пистолета.

Софи се зачуди къде е прислужникът на Тибинг. „Дали е чул падането на Робърт?“

— Кой е учителят ви? — попита британецът. — Навярно бихме могли да сключим сделка.

— Граалът е безценен. — Монахът направи още крачка напред.

— Тече ви кръв — спокойно отбеляза Тибинг и кимна към десния му глезен. — И куцате.

— Вие също — отвърна албиносът и посочи подпрените до него метални патерици. — А сега ми дайте ключовия камък.

— Знаете за ключовия камък?! — изненадано възкликна Тибинг.

— Няма значение какво знам. Бавно се изправете и ми го дайте.

— Изправянето ми е трудно.

— Тъкмо затова. Предпочитам никой да не прави резки движения.

Тибинг хвана с дясната си ръка едната от патериците си и с лявата стисна ключовия камък. С усилие стана и нестабилно се наведе напред.

Като се целеше право в главата му, монахът още повече се приближи. Пред безпомощния поглед на Софи той се пресегна за цилиндъра.