Дан Браун - Шифърът на Леонардо

„Нищо не виждам“ — помисли си Лангдън, докато напрягаше очи да различи нещо пред тях. Цареше пълен мрак. Клоните жулеха лявата страна на колата и Реми леко зави в другата посока. Като държеше волана повече или по-малко неподвижно, той продължи още тридесетина метра напред.

— Отлично се справяш, Реми — похвали го Тибинг. — Би трябвало да сме се отдалечили достатъчно. Робърт, би ли натиснал онова синьо бутонче точно под вентилатора? Виждаш ли го?

Лангдън откри бутона и го натисна.

Приглушени жълти лъчи осветиха пътеката пред тях и гъстите храсталаци от двете им страни. Фарове за мъгла. Бяха достатъчни, за да се ориентират, но не можеха да се видят от къщата.

— Е, Реми, фаровете са включени — весело заяви Тибинг. — Животът ни е в твои ръце.

— Къде отиваме? — попита Софи.

— Тази пътека продължава около три километра навътре в гората — отвърна англичанинът. — Прекосява имението и после завива на север. Ако някое езеро или паднало дърво не ни прегради пътя, ще излезем невредими при шосе номер пет.

„Невредими.“ Лангдън сведе поглед към скута си, където лежеше дървената кутия с ключовия камък. Инкрустираната роза си беше на мястото и въпреки че мислите му не бяха съвсем ясни, той нямаше търпение отново да я извади и да разгледа надписа под нея по-внимателно. Професорът отключи капака и понечи да го вдигне, но Тибинг постави ръка на рамото му.

— Търпение, Робърт — каза англичанинът. — Пътят е неравен и е тъмно. Бог да ни е на помощ, ако счупим нещо. Щом на светло не си разпознал езика, на тъмно няма да се справиш по-добре. Нека първо се измъкнем читави, а? Съвсем скоро ще има време и за това.

Беше прав. Лангдън кимна и затвори капака. Монахът отзад започна да пъшка и да опъва въжетата си. После внезапно диво зарита. Тибинг се завъртя и насочи пистолета над облегалката.

— Нямам представа от какво се оплаквате, господине. Вие нахлухте в дома ми и ударихте по главата мой скъп приятел. Имам пълното право да ви застрелям на място и да ви оставя да изгниете в гората.

Монахът се укроти.

— Сигурен ли си, че трябваше да го вземем с нас? — попита Робърт.

— Абсолютно съм сигурен, по дяволите! — възкликна Тибинг. — Издирват те за убийство, Робърт. Този негодник е твоят билет за свободата. Полицията явно толкова много иска да те залови, че те е проследила до дома ми.

— Аз съм виновна — каза Софи. — Бронираният камион сигурно е имал предавател.

— Не е в това въпросът — отвърна англичанинът. — Не се изненадвам, че ви е открила полицията . Изненадвам се, че ви е намерил този тип от Opus Dei. От всичко, което ми разказахте, не мога да си представя как ви е проследил до дома ми, освен ако не е имал връзка или в криминалната полиция, или в Депозитната цюрихска банка.

Лангдън се замисли. Безу Фаш определено бе имал намерение да намери изкупителна жертва за четирите убийства. А президентът на банката Андре Верне съвсем неочаквано ги беше нападнал, макар че като се имаше предвид обвинението срещу професора, промяната в отношението на банкера изглеждаше разбираема.

— Този монах не действа сам, Робърт, и докато не научиш кой стои зад всичко това, ти си в опасност — продължи Тибинг. — Хубавото, приятелю, е, че сега ти си в позиция на силата. Това чудовище зад мен притежава тази информация и онзи, който му дърпа конците, в момента сигурно е доста нервен.

Реми увеличи скоростта. Прегазиха плитък поток, изкачиха ниско възвишение и пак започнаха да се спускат.

— Би ли ми подал телефона, Робърт? — Британският историк посочи автомобилния телефон на таблото. Лангдън му го подаде и Тибинг набра някакъв номер. Дълго чака и накрая му отговориха. — Ричард? Събудих ли те? Естествено, че съм те събудил. С Реми трябва да отскочим до вкъщи за моето лечение. Ами да, всъщност веднага. Извинявай за краткото предизвестие. Можете ли с Елизабет да се приготвите за двайсетина минути? Знам, но направи каквото можеш. До скоро. — И затвори.

— Коя е Елизабет? — попита Лангдън.

— Моят самолет. Струва ми цяло състояние.

Професорът рязко се обърна и го зяпна.

— Какво толкова? — попита Тибинг. — Вие двамата не можете да останете във Франция, след като цялата криминална полиция е по петите ви. В Лондон ще сте на много по-сигурно място.

Софи също се обърна към него.

— Мислите, че трябва да напуснем страната ли?

— Аз съм доста по-влиятелен в цивилизования свят, приятели, отколкото тук във Франция. Нещо повече, смята се, че Граалът е във Великобритания. Сигурен съм, че ако отворим ключовия камък, ще открием карта, която показва, че се движим в правилната посока.