Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Робърт? — Софи все още го наблюдаваше. — Току-що на лицето ти се изписа странно изражение.

Лангдън се озърна назад и усети, че е стиснал зъби и сърцето му бясно тупти. Беше му хрумнала невероятна мисъл. „Възможно ли е обяснението наистина да е толкова елементарно?“

— Трябва ми мобифонът ти, Софи.

— Сега ли?

— Струва ми се, че току-що открих нещо.

— Какво?

— След малко ще ти кажа. Дай ми мобифона си.

Тя се колебаеше.

— Съмнявам се, че Фаш го подслушва, но за всеки случай внимавай. — Младата жена му подаде телефона.

— Как да набера Щатите?

— Трябва да поискаш номера от услуги. Моят мобилен оператор не поддържа трансатлантическа връзка.

Лангдън натисна нула. Знаеше, че следващите шестдесет секунди може би ще отговорят на много въпроси.

Когато телефона извъня, нюйорксият издател Джонас Фокман тъкмо си беше легнал. „Късничко е за телефонни разговори“ — ядосано си помисли той и вдигна слушалката. Разнесе се глас на телефонистка:.

— Ще приемете ли разговор за ваша сметка с Робърт Лангдън?

Озадачен, Джонас включи нощната лампа.

— Хм… да, естествено.

Отсреща се чу изщракване.

— Джонас?

— Робърт? Не стига, че ме събуждаш, ами и искаш разговорът да е за моя сметка!

— Прощавай, Джонас — отвърна Лангдън. — Ще бъда съвсем кратък. Наистина е спешно. Онзи ръкопис, който ти дадох. Успя ли…

— Извинявай, Робърт, знам, че ти обещах тази седмица да ти пратя коректурите, но затънах в работа. Другия понеделник. Сто процента.

— Не ме интересуват коректурите. Интересува ме дали си разпратил екземпляри за предварителна оценка, без да ми кажеш?

Фокман се поколеба. Последният ръкопис на Лангдън — проучване на историята на култа към Богинята-майка — включваше няколко части за Мария Магдалина, които щяха да предизвикат бурна реакция. Макар че материалът бе добре документиран и подкрепен с мнения на доста учени, издателят не можеше да си позволи да отпечата сигнални екземпляри от книгата без одобрението на поне неколцина сериозни историци и изкуствоведи. Бе избрал десет видни имена в областта на изобразителното изкуство и им беше пратил ръкописа, придружен с любезно писмо; в което ги молеше да напишат кратко одобрение за корицата. От опит знаеше, че повечето хора се нахвърлят на възможността да видят името си с печатни букви.

— Джонас? — упорстваше Лангдън. — Разпратил си ръкописа, нали?

Фокман се намръщи, усетил, че професорът не е доволен от това.

— Ръкописът беше чист, Робърт, и исках да те изненадам с няколко страхотни мнения за него.

— Случайно да си го пратил на уредника в парижкия Лувър?

Издателят се засмя.

— А, Сониер ти е казал?

Отговори му дълго мълчание.

— Робърт? — Фокман се зачуди защо Лангдън се държи толкова странно. — Естествено, че го избрах за рецензент. Ти рецензира няколко негови албума, цитираш книгите му в библиографията си, а и неговото мнение ще окаже сериозно влияние върху продажбите в чужбина. Изборът на Сониер беше съвсем естествен.

— Кога му го прати?

— Преди месец. Споменах също, че скоро ще си в Париж, и му предложих да си поговорите. Той обади ли ти се? — Издателят замълча за миг и разтърка очи. — Чакай, ти не трябваше ли да си в Париж точно тази седмица?

— В Париж съм.

Фокман седна на леглото.

— И ми се обаждаш за моя сметка от Париж ?!

— Приспадни си разходите от хонорара ми, Джонас. Сониер отговори ли ти? Ръкописът хареса ли му?

— Не знам. Още не ми е писал.

— Е, няма смисъл да чакаш. Трябва да затварям, Джонас, но това обяснява много неща. Благодаря ти.

— Робърт…

Ала Лангдън вече бе затворил. Смаяно клатейки глава, Фокман затвори. „Автори — помисли си той. — Даже нормалните са шантави.“

Лий Тибинг се закикоти.

— Искаш да кажеш, Робърт, че си написал книга за едно тайно братство и твоят издател е пратил екземпляр на това братство!

— Явно — унило отвърна Лангдън.

— Жестоко съвпадение, приятелю.

Изобщо не беше съвпадение — професорът го знаеше. Да помолиш Жак Сониер да одобри ръкопис за култа към Богинята-майка беше все едно да поискаш от Тайгър Удс да подкрепи книга за голфа. Нещо повече, Орденът на Сион със сигурност се споменаваше във всяка книга за култа към Богинята-майка.

— Ето го големия въпрос — все още ухилен, каза Тибинг. — Благосклонно ли беше отношението ти към Ордена?

Лангдън разбра какво всъщност го пита англичанинът. Мнозина историци се питаха защо Орденът все още крие документите от Сангреала. Някои смятаха, че информацията отдавна е трябвало да бъде разкрита на света.