Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Да.

— Естествено вие сте длъжна да последвате този път, където и да ви отведе той.

Софи кимна, макар че имаше и друг мотив. „Истината за моето семейство.“ Въпреки уверенията на Лангдън, че ключовият камък няма нищо общо с миналото й, Софи все още усещаше нещо дълбоко лично, преплетено с тази загадка, сякаш изсеченият от дядо й криптекс се опитваше да й говори и някак си да компенсира празнотата, преследвала я през всички тези години.

— Тази нощ дядо ви и още трима души загинаха, за да спасят този ключов камък от Църквата — продължи Тибинг. — Opus Dei за малко да го завладее. Надявам се, разбирате, че това ви натоварва с изключителна отговорност. Предаден ви е факел. Пламък, който гори от две хиляди години. Не можете да допуснете той да изгасне. Този факел не бива да попадне в лоши ръце. — Той замълча за миг и погледна палисандровото ковчеже. — Съзнавам, че не сте имали друг избор, госпожице Нево, но като се има предвид какво е заложено, или трябва безусловно да поемете тази отговорност… или да я предадете на някой друг.

— Дядо ми остави криптекса на мен. Защото е смятал, убедена съм в това, че може да ми повери тази отговорност.

Тибинг изглеждаше окуражен, но не и убеден.

— Добре. Нужна е силна воля. И все пак любопитен съм дали разбирате, че успешното отключване на ключовия камък ще носи със себе си много по-сериозно изпитание.

— Защо?

— Мила моя, представете си, че внезапно държите карта, която разкрива местонахождението на Светия Граал. В този момент вие ще притежавате истина, способна завинаги да промени историята. Вие ще сте пазителка на истина, която човечеството търси от векове. Пред вас ще стои задължението да съобщите тази истина на света. Човекът, който го направи, ще бъде почитан от едни и мразен от други. Въпросът е дали ще притежавате необходимата сила, за да изпълните тази задача.

Софи се замисли.

— Не съм сигурна, че аз ще трябва да взема това решение.

Тибинг вдигна вежди.

— Нима? Кой друг, ако не притежателят на ключовия камък?

— Братството, което толкова дълго е успяло да запази тайната.

— Орденът ли? — скептично попита англичанинът. — Но как? Тази нощ братството е било разбито. Обезглавено , както толкова точно се изразихте вие. Никога няма да узнаем дали са ги подслушвали, или в редиците им е имало шпионин, но е факт, че някой се е добрал до тях и е разкрил самоличността на четиримата висши братя. В този момент не бих се доверил на никого от братството.

— Тогава какво предлагаш? — попита Лангдън.

— Ти не по-зле от мен знаеш, Робърт, че през всички тези години Орденът не е пазил истината, за да събира прах до края на дните. Чакал е съответния исторически момент, за да сподели своята тайна. Времето, когато светът е готов да приеме истината.

— И според теб този момент е настъпил, така ли?

— Абсолютно. Не може да е по-очевидно. Всички исторически признаци са налице и ако Орденът не е имал намерение съвсем скоро да разгласи тайната, защо Църквата го е атакувала точно сега?

— Монахът още не ни е казал каква е била целта му — възрази Софи.

— Целта на монаха е целта на Църквата — отвърна Тибинг. — А именно, да унищожи документите, които разкриват голямата измама. Тази нощ Църквата за малко да я постигне и Орденът възложи доверието си на вас, госпожице Нево. Задачата да спасите Светия Граал очевидно означава да изпълните последните желания на Ордена и да споделите истината със света.

— Лий, да искаш от Софи да вземе това решение е тежко бреме за човек, който само преди час е научил за съществуването на документите от Сангреала — намеси се Лангдън.

Тибинг въздъхна.

— Извинете ме, ако съм прекалено настойчив, госпожице Нево. Винаги съм вярвал, че тези документи трябва да станат публично достояние, но окончателното решение зависи от вас: Просто смятам, че е важно да обмислите нещата в случай, че успеем да отворим ключовия камък.

— Господа — твърдо заяви Софи. — Позволете ми да цитирам собствените ви думи. „Не ти намираш Граала, а Граалът намира теб.“ Ще приема, че Граалът основателно ме е намерил, и когато настъпи моментът, ще знам как да постъпя.

Двамата се сепнаха.

— Е, да започваме — каза тя й посочи палисандровото ковчеже.

Застанал в средата на дневната в Шато Вилет, лейтенант Коле унило се взираше в гаснещия огън. Капитан Фаш беше пристигнал преди малко и сега се намираше в съседната стая, крещеше по телефона и се опитваше да координира провалилия се опит да открият изчезналия рейнджроувър.