Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Обърнат наопаки текст — поясни Лангдън. — Трябва ни огледало.

— Не, няма нужда — възрази Софи. — Обзалагам се, че дървото е съвсем тънко. — Тя повдигна палисандровото ковчеже към лампата на стената и разгледа вътрешната страна на капака. Дядо й не бе можел да пише огледално и винаги беше хитрувал — бе писал нормално , след което беше обръщал листа и бе повтарял огледалния отпечатък. Софи предполагаше, че е пирографирал нормален текст върху парче дърво и после с шкурка го е изтъркал, докато не стане достатъчно тънко, за да се вижда през него. После просто беше обърнал плоскостта наопаки.

Беше права. Лъчите преминаха през тънкия дървен пласт и надписът се появи огледално върху долната страна на капака. Напълно четивен.

— На английски — дрезгаво прошепна Тибинг и засрамено наведе глава. — На родния ми език!

В задния край на самолета Реми Легалудек напрягаше слух да ги чуе, ала двигателите заглушаваха разговора. Развоят на събитията не му харесваше. Ни най-малко. Той погледна завързания монах в краката си. Мъжът лежеше съвсем неподвижно, сякаш изпаднал в примирен транс или в безмълвна молитва за избавление.

На височина четири хиляди и петстотин метра Робърт Лангдън усещаше, че физическият свят избледнява — мислите му се съсредоточаваха върху огледалното стихотворение на Сониер, осветено през капака на кутията.

Софи бързо взе един лист и го преписа. Когато свърши, тримата един по един прочетоха текста. Приличаше на някаква археологическа кръстословица… загадка, която обещаваше да разкрие как се отваря криптексът. Лангдън бавно прочете стиховете, които Сониер бе написал на английски.

За дума древна тука иде реч. Родът й пръснат ще е цяло веч. Свят камък е на рицаря ключът и атбаш сочи истинския път.

Още преди да се замисли каква древна парола се опитва да разкрие стихотворението, Робърт усети, че в него отеква нещо много по-важно — стихотворната стъпка, Петостъпен ямб.

През годините, докато беше проучвал тайните братства в Европа, често се бе натъквал на тази стъпка. За последен път предишната година в Тайния архив на Ватикана. Образованите хора по света векове наред бяха предпочитали петостъпния ямб, от старогръцкия поет Архилох до Шекспир, Милтън, Чосър и Волтер — смели люде, решили да изразят обществените си позиции в стъпка, която според мнозина по онова време притежавала мистични свойства. Корените на петостъпния ямб потъваха дълбоко в езичеството.

„Ямбове. Куплети. Две срички с огледално ударение. Ин и ян. Хармонична двойка. Подредени в групи по пет. Петостъпен ямб. Пет за пентаграмата на Венера и свещената женственост.“

— Това е петостъпен ямб! — изпелтечи Тибинг. — И стиховете са на английски! La lingua pura! 81 81 Чист език (ит.). — Б. пр.

Професорът кимна. Подобно на много европейски тайни братства, които бяха оказвали отпор на Църквата, Орденът на Сион беше смятал английския за единствения „чист“ език. За разлика от френския, испанския и италианския, които произлизаха от латинския, езика на Църквата , английският, бе лингвистично отдалечен от пропагандната машина на Рим и затова се беше превърнал в свещен таен език на онези братя, които бяха достатъчно образовани, за да го научат.

— В това стихотворение се споменава не само за Граала, но и за рицарите тамплиери и за пръснатия род на Мария Магдалина! — възкликна Тибинг. — Какво повече може да искаме?

— Паролата — вперила поглед в стихотворението, отвърна Софи. — Като че ли ни трябва някаква древна вълшебна дума.

— Абракадабра — с блеснали очи предложи англичанинът.

„Петбуквена дума“ — помисли Лангдън. Зави му се свят при мисълта за огромния брой древни думи, които можеха да се смятат за „мъдри“ — мистични химни, астрологически пророчества, посвещения в тайни братства, египетски заклинания, езически мантри… списъкът нямаше край.

— Изглежда, паролата има нещо общо с тамплиерите — каза Софи и прочете съответния стих: — „Свят камък е на рицаря ключът“.

— Ти си специалист по тамплиерите, Лий — каза Лангдън. — Да ти хрумва нещо?

Тибинг помълча няколко секунди, после въздъхна.

— Е, светият камък явно е надгробна плоча. Възможно е да се има предвид надгробният камък на Мария Магдалина, но това не ни помага много, тъй като нямаме представа къде се намира гробницата й.

— В последния стих се казва, че атбаш ще ни покаже истинския път — отбеляза Софи. — Чувала съм тази дума. Атбаш.