Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Думите му сякаш засегнаха някакъв нерв. Софи цяла нощ се беше държала удивително хладнокръвно, ала сега самообладанието й за пръв път започваше да се разпуква. В очите й отново бликнаха сълзи и тя ги избърса е ръкав.

Лангдън я остави да обмисли думите му. Естествено концепцията за секса като път към Бог отначало беше смущаваща. Неговите еврейски студенти винаги се слисваха, когато им казваше, че древната еврейска традиция е включвала ритуален секс. „При това в храма.“ Ранните евреи вярвали, че светая светих на Соломоновия храм е дом не само на Бог, но и на неговата могъща женска партньорка Шекина. Мъжете, които търсели духовна цялост, идвали в Храма при жриците — или хиеродули, с които се любели и изживявали божествеността чрез физическо сношение. Еврейският тетраграматон YHWH — Яхве, свещеното име на Бог, всъщност произлизаше от Йехова, физически съюз между мъжкото „Ях“ и дохебраичната форма на Ева, „Хава“.

— Използването на секса за пряко общуване с Бог представлявало сериозна заплаха за властовата база на ранната Църква — тихо продължи Робърт. — Това я изключвало от играта, подкопавало ролята й на единствен посредник между човечеството и Господ, за какъвто се самообявила. Поради очевидни причини тя положила всички усилия да демонизира секса и да го заклейми като отвратителен и греховен. Другите световни религии постъпили по същия начин.

Софи мълчеше, ала Лангдън усещаше, че започва по-добре да разбира дядо си. По някаква случайност професорът наскоро беше разгледал този въпрос в специална лекция…

— Изненадващо ли е, че изпитваме противоречиви чувства към секса? — попита студентите си той. — Нашето древно наследство и самата ни физиология ни казват, че сексът е нещо естествено, важно средство за духовно удовлетворение, и все пак съвременната религия го обявява за срамен, учи ни да се страхуваме от сексуалните си желания, да виждаме в тях ръката на дявола.

Робърт реши да не шокира младежите с факта, че над десет тайни общества по света — много от които доста влиятелни — все още практикуват сексуални обреди и поддържат живи древните традиции. Героят на Том Круз във филма „Широко затворени очи“ лично се убеждаваше в това, като тайно присъстваше на частно събиране на свръхелитни жители на Манхатън, само за да установи, че практикуват хиерогамия. За съжаление, Холивуд грешно представяше повечето подробности, ала същината си оставаше непроменена — тайно общество почиташе магията на сексуалния съюз.

— Професор Лангдън? — вдигна ръка един студент от задните редове. — Искате да кажете, че вместо да ходим на черква, трябва да правим повече секс ли? — Каза го с явно прозвучала надежда.

Лангдън се подсмихна. Нямаше намерение да се хване на тази въдица. Ако се съдеше по онова, което беше чувал за харвардските купони, тези хлапетии правеха секс повече от достатъчно.

— Ще си позволя да ви кажа нещо, колеги — отвърна той, като съзнаваше, че навлиза в деликатна територия. — Без да съм толкова дързък, че да ви препоръчвам предбрачен секс, и без да съм толкова наивен, че да ви мисля за целомъдрени ангели, ще ви посъветвам следното за вашия сексуален живот.

Всички мъже в аудиторията напрегнато се наведоха напред.

— Следващия път, когато сте с жена, се вгледайте в сърцето си и вижте дали не можете да възприемете секса като мистичен, духовен акт. Опитайте се да откриете онази божествена искра, която мъжът може да постигне единствено чрез сношение със свещената женственост.

Девойките многозначително се усмихнаха и закимаха. Младежите скептично се закискаха и започнаха да подхвърлят мръсни шегички. Лангдън въздъхна. Колежаните още си бяха момчета.

Софи притисна леденото си чело към стъклото на илюминатора и разсеяно се вторачи в пустотата. Опитваше се да осмисли разказа на американеца. Обземаше я странно съжаление. „Десет години. — Представи си купчините неразпечатани писма, които й бе пратил дядо й. — Ще разкажа всичко на Робърт.“ Тя заговори, без да се обръща. Тихо. Плахо.

Когато започна да си припомня случилото се през онази нощ, младата жена сякаш се пренесе в миналото… сред дърветата пред планинското шато на дядо й… смутено претърсваше пустата къща… чу гласове… после откри тайната врата. Спусна се по каменното стълбище, стъпка по стъпка, и слезе в подземието. Усети мирис ца влажна пръст. Беше март. Непознатите се олюляваха и пееха, озарени от мъждукаща оранжева светлина.