Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Струва ми се, че отчасти знам защо дядо ти е искал да ни събере. Смятам, че е искал да ти обясня нещо.

— Историята на Светия Граал и Мария Магдалина не е ли достатъчна?

Той се колебаеше как да продължи.

— Пропастта помежду ви. Причината, поради която от години не си му говорила. Според мен се е надявал, че аз ще мога да ти обясня какво ви е разделило.

Софи се разшава на мястото си.

— Не съм ти разказала какво ни е разделило.

Лангдън я погледна внимателно.

— Присъствала си на сексуален обред. Нали?

Тя се сепна.

— Откъде знаеш?

— Софи, ти ми каза, че си присъствала на нещо, което те убедило, че дядо ти членува в тайно общество. И че онова, което си видяла, много те разстроило и оттогава не си му говорила. Знам доста неща за тайните братства. Не е нужно да съм гений като Леонардо да Винчи, за да се досетя какво си видяла.

Софи го зяпна.

— През пролетта ли беше? — попита Лангдън. — Някъде около равноденствието? В средата на март?

Младата жена погледна през илюминатора.

— Прибрах се за пролетната ваканция от университета. Върнах се вкъщи няколко дни по-рано.

— Искаш ли да ми разкажеш?

— Предпочитам да не го правя. — Тя рязко се обърна към него. В очите й блестяха сълзи. — Не знам какво беше това.

— Присъстваха мъже и жени, нали?

Софи кимна.

— Облечени в бяло и черно?

Тя избърса очите си и отново кимна.

— Жените бяха в бели ефирни рокли… със златни обувки. Държаха златни кълба. Мъжете бяха с черни туники и черни обувки.

Робърт положи усилие да скрие вълнението си. Не вярваше на ушите си. Софи Нево неволно беше присъствала на сакрална церемония, възникнала преди две хилядолетия.

— Маски? — като се опитваше да говори спокойно, попита той. — Хермафродитни маски?

— Да. Всички. Еднакви маски. Жените с бели, мъжете с черни.

Лангдън бе чел описания на тази церемония и разбираше нейните мистични корени.

— Нарича се „хиерогамия“ — тихо каза той. — Датира от над две хиляди години. Египетските жреци и жрици редовно я изпълнявали, за да почетат възпроизводствената способност на жената. — Професорът замълча за миг и се наведе към нея. — И щом си присъствала на хиерогамия, без да си била подготвена да разбереш значението й.. сигурно си била шокирана.

Софи не отговори.

— „Хиерогамия“ е старогръцка дума — продължи той. — Означава „свещен брак“.

— Ритуалът, който видях, не беше брак.

— Бракът е съюз , Софи.

— Искаш да кажеш секс.

— Не.

— Не ли? — учуди се тя и изпитателно впери в него маслиненозелените си очи.

Лангдън отстъпи.

— Ами… да, така да се каже, обаче не както го разбираме днес ние. — После й обясни, че макар Онова, което е видяла, навярно да е приличало на сексуален ритуал, хиерогамията няма нищо общо с еротиката. Че това е духовен акт. Че от историческа гледна точка, съвкуплението е акт, чрез който мъжът и жената изживяват Бог. Древните вярвали, че мъжът не може да постигне духовна цялост, докато не придобие плътско познание за свещената женственост. Физическото сношение с жената било единственото средство, чрез което мъжът можел да постигне духовна цялост и гносис — познанието за божественото. От времената на Изида сексуалните обреди се смятали за единствения мост на мъжа от земята към небето. — Като се слее с жената, мъжът може да достигне оргиастичен миг, в който умът му напълно да се изпразни, и да види Бог.

На лицето на Софи се изписа скептицизъм.

— Оргазмът като молитва?

Лангдън неангажиращо сви рамене, макар че по същество тя имаше право. Физиологично погледнато, мъжкият оргазъм се придружаваше от частица от секундата, напълно лишена от всякаква мисъл. Кратък мисловен вакуум. Миг на яснота, в който можеше да бъде зърнат Бог. Чрез медитация се постигаше подобно психическо състояние без секс и „нирвана“ често се описваше като безкраен духовен оргазъм.

— Софи, трябва да разбереш, че възгледите на древните за секса са били напълно противоположни на нашите — тихо каза той. — Сексът зачевал нов живот — най-голямото чудо, а чудеса можел да прави единствено Бог. Способността на жената да ражда живот от утробата си я правела свещена. Съвкуплението се почитало като съюз между двете половини на човешката душа, мъжката и женската, чрез който мъжът можел да постигне духовна цялост и да зърне Бог. Церемонията, която си видяла, не е била свързана със секс, а с духовност. Ритуалът на хиерогамията не е извращение. Той е дълбоко свещена церемония.