Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Не взимам отношение към действията на Ордена.

— Искаш да кажеш към неговото бездействие.

Робърт сви рамене. Тибинг очевидно бе на страната на онези, които настояваха за публикуване на документите.

— Просто разказвам историята на братството и го характеризирам като съвременно общество, почитащо Богинята-майка, пазители на Граала, които съхраняват древни документи.

Софи го погледна.

— Споменаваш ли за ключовия камък?

Лангдън потръпна. Споменаваше. Многократно.

— Говоря за предполагаемия ключов камък като пример за усилията, които полага Орденът за закрилата на документите от Сангреала.

Софи се удиви.

— Предполагам, че това обяснява последния ред: „P.S. Намерете Робърт Лангдън“.

Той усещаше, че всъщност още нещо в ръкописа е събудило интереса на Сониер, ала щеше да обсъди тази тема със Софи, когато останеха насаме.

— Е, значи си излъгал капитан Фаш — каза тя.

— Какво? — сепна се Лангдън.

— Ти му каза, че не си водил кореспонденция с дядо ми.

— Наистина не съм! Моят издател му е пратил ръкописа.

— Помисли, Робърт. Ако не намери плика, в който издателят ти е пратил ръкописа, капитан Фаш ще трябва да заключи, че си го пратил ти . — Младата жена замълча за миг. — Или още по-лошо. Че лично си го дал на дядо ми и си излъгал полицията.

Когато стигнаха на „Льо Бурже“, Реми насочи рейнджроувъра към малък хангар в отсрещния край на летището. От хангара се появи рошав мъж с измачкани тъмнозелени дрехи, махна им с ръка и отвори огромната врата от гофриран метал. Видяха бял реактивен самолет.

Лангдън смаяно се вторачи в лъскавия корпус.

— Това ли е Елизабет?

Тибинг се усмихна широко.

— За нула време прелита тъпия Ламанш!

Мъжът в тъмнозелените дрехи забързано се приближи и примижа от фаровете на рейнджроувъра.

— Почти съм готов, сър — извика той. — Моите извинения за закъснението, но вие ме изненадахте и… — Видял цялата група, която бе слязла от колата, пилотът млъкна, погледна Софи и Лангдън, после Тибинг.

— С колегите имаме спешна работа в Лондон — осведоми го историкът. — Нямаме време за губене. Моля, веднага се приготви за излитане. — Докато говореше, Тибинг извади пистолета от автомобила и го подаде на Лангдън.

При вида на оръжието пилотът се ококори, приближи се до Тибинг и му прошепна:

— Моите най-искрени извинения, сър, но дипломатическият пропуск е валиден само за вас и вашия прислужник. Не мога да взема гостите ви.

— Две хиляди лири стерлинги, Ричард, и този зареден пистолет ми подсказват, че можеш да вземеш гостите ми — усмихна се Тибинг. Той посочи рейнджроувъра. — И злощастния човечец в багажника.

Двата двигателя „Гарет“ TFE-731 с рев издигаха самолета към небето. Летище „Льо Бурже“ със сепваща бързина се смаляваше под тях.

„Бягам от страната — помисли Софи, докато ускорението притискаше тялото й към кожената седалка. До този момент беше вярвала, че играта на котка и мишка с Фаш някак си ще може да се оправдае пред министерството на правосъдието. — Опитвах се да защитя невинен човек. Опитвах се да изпълня предсмъртните желания на дядо си. — Тази възможност, съзнаваше тя, току-що беше изгубена. Напускаше страната без документи, придружаваше издирван от полицията човек и водеше завързан заложник. Ако изобщо бе съществувала някаква «разумна граница», Софи тъкмо я беше пресякла. — Почти със свръхзвукова скорост.“

Тримата с Лангдън и Тибинг седяха в предната част на самолета. Плюшените въртящи се кресла бяха монтирани върху релси и можеха да се преместят около правоъгълна дървена маса. Миниатюрна заседателна зала. Разкошната обстановка обаче не можеше да скрие доста по-необичайната ситуация в задния край на самолета, където с пистолет в ръка седеше прислужникът на Тибинг, Реми, и неохотно изпълняваше заповедта на господаря си да пази окървавения монах, проснат завързан в краката му като багаж.

— Преди да насочим вниманието си към ключовия камък, бих искал да ми позволите да кажа няколко думи. — Англичанинът говореше смутено, като баща, който се готви да изнесе на децата си лекцията за птичките и пчеличките. — Съзнавам, че съм само гост в това пътуване, приятели, и за мен е чест да ви придружавам. И все пак, като човек, който цял живот е търсил Граала, се чувствам длъжен да ви предупредя, че ви предстои да се отправите по път, от който няма връщане, независимо от очакващите ви опасности. — Той се обърна към Софи. — Госпожице Нево, вашият дядо ви е дал този криптекс с надеждата, че ще съхраните жива тайната на Светия Граал.