Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Извади криптекса от ковчежето и прокара пръсти по камъка. „Пет букви.“ Макар да знаеше, че е глупаво, тя завъртя пръстените един по един. Механизмът се движеше гладко. Подреди дисковете така, че избраните от нея букви да са между двете месингови стрелки в краищата на цилиндъра. Сега пръстените изписваха петбуквена дума, която, предварително знаеше младата жена, бе абсурдно очевидна.

Г-Р-А-А-Л.

Криптографката внимателно хвана двата края на цилиндъра и предпазливо ги натисна. Не поддаваха. Тя чу звука на оцета вътре и престана да натиска. После опита пак.

В-И-Н-Ч-И.

Нищо. Криптексът оставаше заключен.

Намръщена, Софи го прибра в палисандровото ковчеже и затвори капака. Погледна навън към Лангдън и изпита признателност, че американецът е с нея. „P.S. Намерете Робърт Лангдън.“ Вече й беше ясна причината дядо й да го замеси. Софи не разполагаше с нужните знания да проумее намеренията на стареца и затова той беше избрал Робърт Лангдън за неин водач. За наставник, който трябваше да се погрижи за нейното образование. За нещастие на професора, той се бе оказал много повече от наставник. Беше се превърнал в мишена за Безу Фаш… и някаква невидима сила, решена да се сдобие със Светия Граал.

„Каквото и да е Граалът.“

Софи се питаше дали отговорът на този въпрос си струва да изгуби живота си.

Бронираният камион отново набра скорост и Лангдън със задоволство установи, че сега се движи много по-гладко.

— Знаеш ли как да стигнем до Версай?

Софи го изгледа.

— Да не си решил да продължиш с разглеждането на забележителностите?

— Не, имам план. Познавам един историк на религията, който живее близо до Версай. Не си спомням точно къде, обаче можем да го потърсим. Няколко пъти съм му гостувал. Казва се Лий Тибинг. Бивш кралски историк на Великобритания.

— И живее в Париж?

— Голямата страст на Тибинг е Граалът. Когато преди петнайсетина години започна да се шушука за ключовия камък на Ордена, той се пресели във Франция, за да търси катедрали с надеждата да го открие. Написал е няколко книги за ключовия камък и Граала. Може би ще успее да ни помогне да разберем как да го отворим и какво да правим с него.

Софи предпазливо го погледна.

— Можеш ли да му имаш доверие?

— За какво да му имам доверие? Че няма да открадне информацията ли?

— И че няма да ни предаде.

— Нямам намерение да му кажа, че полицията ни издирва. Надявам се да ни приеме и да разгадаем тази загадка.

— Робърт, хрумвало ли ти е, че в момента всички телевизионни програми във Франция сигурно се готвят да покажат снимките ни? Безу Фаш винаги използва медиите. Той ще направи така, че да не можем да мръднем никъде, без да ни познаят.

„Върхът! — помисли си Лангдън. — Парижкият ми дебют ще е в предаването «Най-търсените престъпници във Франция».“ Поне Джонас Фокман щеше да остане доволен — всеки път щом професорът се появеше по новините, продажбите на книгите му скачаха.

— Този човек добър приятел ли ти е? — попита Софи.

Робърт се съмняваше, че Тибинг гледа телевизия, особено в този час, но въпросът заслужаваше да се обмисли. Инстинктът му подсказваше, че англичанинът е абсолютно благонадежден. Идеалното скривалище. Като се имаха предвид обстоятелствата, той навярно щеше да направи всичко възможно да им помогне. Не само че дължеше на Лангдън услуга, но и се занимаваше с историята на Граала, а Софи твърдеше, че дядо й е бил истинският велик магистър на Ордена на Сион. Ако чуеше това , на Тибинг щеше да му потече слюнка само при мисълта, че може да им помогне да разгадаят тайната.

— Тибинг може да се окаже могъщ съюзник — рече той. „Зависи каква част от историята си готов да му разкриеш.“

— Фаш сигурно ще обяви парична награда.

Лангдън се засмя.

— Повярвай ми, парите са последното нещо, от което се нуждае този човек. — Лий Тибинг притежаваше богатство, равняващо се на хазната на малка държава. Потомък на херцог Кент, той бе получил състоянието си по старомодния начин — беше го наследил. Имението му край Париж бе замък от XVII век с две частни езера.

Бяха се запознали преди няколко години чрез Бритиш Броудкаст Корпорейшън. Тибинг беше направил на Би Би Си предложение за създаване на исторически документален филм, в който да изложи историята на Светия Граал пред телевизионната публика. Продуцентите бяха харесали идеята, но бяха загрижени, че е прекалено шокираща и може да опетнят репутацията на телевизията. По предложение на Тибинг се бяха обърнали към трима уважавани историци от цял свят, чиито проучвания потвърждаваха поразителния характер на тайната за Граала. Лангдън беше един от избраните.