Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Професорът погледна дисплея.

Номер на сметката: 1123581321

Трябваха му няколко секунди, но когато го забеляза, разбра, че е права.

Прогресията на Фибоначи.

1-1-2-3-5-8-13-21

Когато се разделеше на десет отделни цифри, прогресията на Фибоначи ставаше неузнаваема. „Лесна за помнене, и все пак привидно случайна.“ Блестящ десетцифрен код, който Сониер никога не би могъл да забрави. Нещо повече, той напълно обясняваше защо надрасканите върху пода на Лувъра цифри могат да образуват прочутата прогресия.

Софи се пресегна и натисна ентър.

Не се случи нищо.

Поне нищо, което да забележат.

В този момент в огромния подземен трезор на банката под тях се съживиха автоматични щипци. Те се плъзнаха по монтираната на тавана двуосева транспортна система и се отдалечиха в търсене на посочените координати. На бетонния под лежаха стотици еднакви пластмасови касети, подредени в гигантска координатна система… като редици малки ковчези в крипта.

Щипците спряха над съответното място, спуснаха се надолу и електрическото око потвърди баркода на касетата. После с компютърна прецизност щипците я хванаха за дръжката и я вдигнаха. Задейства се нова система и щипците пренесоха кутията до отсрещния край на трезора, където спряха над неподвижна конвейерна лента.

Оставиха касетата върху лентата и се върнаха обратно.

Конвейерът забръмча и се раздвижи.

Софи и Лангдън облекчено въздъхнаха, когато видяха лентата да се раздвижва. Застанали до нея, те се чувстваха като уморени пътници до багажен конвейер, очакващи тайнствен багаж, който никога не са виждали. Лентата влизаше в стаята през тесен процеп под подвижна врата. Металната вратичка се повдигна и отвътре се появи пластмасова касета. Беше черна и доста по-голяма, отколкото очакваха. Приличаше на сандък за пренасяне на домашни любимци със самолет, само че нямаше отвори.

Касетата спря точно пред тях.

Лангдън и Софи мълчаливо се взираха в загадъчния контейнер.

Подобно на всичко друго в тази банка, касетата имаше индустриален вид — метални закопчалки, стикер с баркод отгоре и тежка дръжка. На Софи й заприлича на гигантска кутия за инструменти.

Без да губи време, тя разкопча двете закопчалки срещу нея и стрелна с поглед Робърт. Двамата заедно повдигнаха тежкия капак и го оставиха да падне отзад.

След това пристъпиха напред и надзърнаха в касетата.

Отначало Софи си помисли, че е празна. После го видя. На дъното. Едно-единствено нещо.

Полираното дървено ковчеже бе голямо колкото кутия за обувки и имаше орнаментални панти. Дървото беше лъскаво, тъмнорозово, с изпъкващи линии. Палисандър. Любимото дърво на дядо й. В капака бе инкрустирана красива роза. Двамата с Лангдън се спогледаха озадачено. Софи се наведе и извади ковчежето.

„Боже мой, тежко е!“

Младата жена внимателно го занесе до една голяма маса и го постави отгоре й. Професорът застана до нея и двамата се вторачиха в ковчежето.

Робърт удивено зяпаше инкрустацията на капака — петолистна роза. Неведнъж бе виждал този тип роза.

— Според Ордена на Сион петолистната роза е символ на Светия Граал — промълви той.

Софи го погледна. Лангдън усети, че и тя си мисли същото. Размерите на ковчежето, очевидната тежест на съдържанието му и символът на Ордена на Сион за Граала… всичко това навеждаше на едно-единствено невъобразимо заключение. „Христовата чаша е в кутията.“ Лангдън отново си каза, че не е възможно.

— Голяма е точно колкото да побере… потир — прошепна Софи.

„Не може да е потир.“

Тя приближи ковчежето към себе си и се приготви да го отвори. Когато го премести обаче, се случи нещо неочаквано. Разнесе се странен клокочещ звук.

Лангдън ахна. „Нима вътре има течност?“

Софи изглеждаше също толкова смутена.

— Ти чу ли?…

Той кимна.

— Течност.

Софи бавно отвори закопчалката и повдигна капака.

Лангдън никога не бе виждал такова нещо. Ала и двамата бяха наясно с едно. Това определено не беше Христовата чаша.

— Полицията блокира улицата — каза Андре Верне от прага. — Ще е трудно да ви измъкнем. — Затвори вратата, видя тежката пластмасова касета върху конвейерната лента и се закова на място. „Боже мой! Те са открили номера на сметката на Сониер!“

Софи и Лангдън стояха до масата, надвесени над голяма дървена кутия. Софи незабавно затвори капака и се обърна.

— В края на краищата се оказа, че имаме номера на сметката — каза тя.