Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Познавате дядо ми?!

Андре Верне изглеждаше също толкова смаян. Подпря се на масата.

— С Жак бяхме близки приятели. Кога се е случило?

— Тази вечер. В Лувъра.

Верне отиде до един мек кожен фотьойл и се строполи в него.

— Трябва да задам на двама ви един изключително важен въпрос. — Той вдигна поглед към Лангдън, после отново се обърна към Софи. — Някой от вас има ли нещо общо със смъртта му?

— Не! — заяви Софи. — Категорично.

Верне се замисли. После каза:

— Интерпол разпространи снимките ви. Издирват ви за убийство.

„Фаш вече се е свързал с Интерпол?“ — помисли Софи. Капитанът, изглежда, наистина беше бърз. Тя накратко обясни на Верне кой е Лангдън и му разказа йсичко, случило се в Лувъра.

Верне беше удивен.

— И умирайки, дядо ви е оставил съобщение, в което ви поръчва да намерите господин Лангдън, така ли?

— Да. И този ключ. — Софи остави златния ключ на масичката пред банкера — с герба на Ордена на Сион надолу.

Верне го погледна, ала не посегна да го докосне.

— Само този ключ ли ви е оставил? И нищо друго? Нямаше ли нещо написано на хартия?

Софи беше бързала в Лувъра, но беше сигурна, че зад Мадоната на скалите нямаше нищо друго.

— Не. Само ключа.

Той безпомощно въздъхна.

— Виждате ли, всеки ключ електронно съответства на десетцифрен номер, който изпълнява ролята на парола. Без номера вашият ключ не струва нищо.

„Десет цифри. — Софи неохотно изчисли криптографската вероятност. — Над десет милиарда възможности.“ Даже да разполагаше с най-мощните паралелно обработващи компютри на ЦУКП, пак щяха да й трябват седмици за да открие кода.

— Искате да кажете, че не можете да ни помогнете.

— Съжалявам. Наистина не мога да направя нищо. Клиентите избират номера на сметката си сами и той е известен само на тях и компютъра. По този начин гарантираме анонимност. И безопасност на нашите служители.

Софи го разбираше. Същото правеха универсалните магазини. „Служителите нямат ключ за сейфа.“ Тази банка явно не искаше да рискува някой да открадне ключ и да вземе служител за заложник, за да получи от него номера на сметката.

Софи се вторачи в ключа, после вдигна очи към Верне.

— Имате ли представа какво пази дядо ми в банката?

— Абсолютно никаква. Такава е функцията на всяка Geldschrankebanke.

— Нямаме време, мосю Верне — настоя тя. — Ако позволите, ще съм напълно откровена. — Младата жена наблюдаваше реакцията на банкера — обърна ключа, за да му покаже герба на Ордена на Сион. — Този символ говори ли ви нещо?

Той безизразно погледна лилията.

— Не. Много наши клиенти гравират фирмени емблеми или инициали върху ключовете си.

Без да го изпуска от очи, Софи въздъхна.

— Това е гербът на тайното братство, известно като Ордена на Сион.

Верне отново не реагира.

— Никога не съм чувал за него. Дядо ви ми беше приятел, но обикновено разговаряхме по служебни въпроси. — Банкерът нервно си поправи вратовръзката.

— Мосю Верне — твърдо заяви Софи. — Вчера следобед дядо ми ми остави съобщение, че двамата се намираме в голяма опасност. Трябвало да ми даде нещо. После ми е оставил ключ за вашата банка. Сега е мъртъв. Всичко, каквото знаете, ще ни е от полза.

Банкерът започна да се поти.

— Трябва да напуснем сградата. Полицията скоро ще е тук. Дежурният се е обадил в Интерпол.

Софи се беше опасявала от това. Все пак направи последен опит.

— Дядо ми казва, че трябвало да ми съобщи истината за семейството ми. Това говори ли ви нещо?

— Госпожице, вашето семейство загина в автомобилна катастрофа, когато вие бяхте съвсем малка. Съжалявам. Знам, че дядо ви много ви обичаше. На няколко пъти ми е споменавал, че мъчително преживява раздялата с вас.

Софи не знаеше как да реагира.

— Съдържанието на този сейф има ли нещо общо със Сангреала? — попита Лангдън.

Верне го изгледа странно.

— Нямам представа какво е това?

Мобилният му телефон иззвъня и той го откопча от колана си.

— Oui? — На лицето му се изписа изненада и растяща загриженост. — La police? Si rapidement? 62 62 Полицията ли? Толкова бързо? (фр.) — Б. пр. — Банкерът изруга, даде някакви указания на френски и каза, че след малко щял да слезе във фоайето.

После затвори и отново се обърна към Софи.

— Полицията вече е тук.

Младата жена нямаше намерение да си тръгне с празни ръце.

— Кажете им, че сме дошли и вече сме си отишли. Ако искат да претърсят банката, поискайте заповед за обиск. Това ще им отнеме известно време.