Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Вижте, Жак ми беше приятел, а и не искам банката ми да се забърква в скандал. Поради тези две причини нямам намерение да позволя да ви арестуват на моя територия. Дайте ми няколко минути и ще видя какво мога да направя, за да ви помогна незабелязано да напуснете сградата. Повече не мога да ви помогна. — Той се изправи и бързо тръгна към вратата. — Останете тук, веднага се връщам.

— Ами депозитният сейф? — попита Софи. — Не можем да си тръгнем просто така.

— Нищо повече не мога да направя — заяви Верне. — Съжалявам.

Тя го изпрати с поглед, като се питаше дали номерът на сметката не е скрит в някое от безбройните писма и пакети, които дядо й бе пращал през годините и които тя не беше отворила.

Лангдън рязко се изправи и Софи забеляза неочакван доволен блясък в очите му.

— Робърт? Защо се усмихваш?

— Дядо ти е бил гений.

— Моля?

— Десет цифри, нали?

Софи нямаше представа какво я пита.

— Номера на сметката — каза той и се усмихна по-широко. — Сигурен съм, че в края на краищата ни го е оставил.

— Къде?

Той извади разпечатката на снимката от местопрестъплението и я разгъна върху масичката. Софи само трябваше да прочете първия ред, за да разбере, че американецът е прав.

13-3-2-21-1-1-8-5

И древна ода лично…

за лимона!

P.S. Намерете Робърт Лангдън

— Десет цифри — повтори Софи и се взря в разпечатката. 13-3-2-21-1-1-8-5

„Grand-pére a написал номера на сметката на пода на Лувъра!“ Когато бе видяла надрасканата на паркета прогресия на Фибоначи, Софи беше решила, че единственото й предназначение е да включи в играта криптографския отдел на ЦУКП, а оттук и самата нея. По-късно бе разбрала, че цифрите също показват как да разшифроват другите редове — разбъркана последователност… цифрова анаграма . Смаяна, сега тя виждаше, че цифрите имат още по-голямо значение. Те почти със сигурност бяха последният ключ за отварянето на тайнствения депозитен сейф на дядо й.

— Той беше майстор на двусмислиците — каза Софи. — Обичаше всичко с многопластово значение. Шифри в шифрите.

Професорът вече се приближаваше към електронното устройство до конвейерната лента. Софи взе компютърната разпечатка и го последва.

Устройството приличаше на банкомат. На екрана се виждаше гербът на банката. До клавиатурата имаше триъгълен отвор. Без да губи време, Софи пъхна ключа в него.

Екранът мигновено се промени.

Номер на сметката:

Курсорът мигаше. В очакване. „Десет цифри.“ Софи прочете цифрите от разпечатката и Лангдън ги въведе.

Номер на сметката: 1332211185

В момента, в който написа и последната цифра, дисплеят отново се промени. Появи се съобщение на няколко езика.

ВНИМАНИЕ: Преди да натиснете ентър, моля, проверете дали точно сте въвели номера на сметката. За ваша сигурност, ако компютърът не разпознае номера на вашата сметка, системата автоматично ще се изключи.

— Явно имаме само един опит — намръщено рече Софи. Обикновените банкрмати позволяваха на клиентите три опита за въвеждане на PIN код преди да приберат картата. Това очевидно не беше обикновен банкомат.

— Номерът изглежда нормално — каза Лангдън и внимателно сравни цифрите с разпечатката. После посочи клавиша „ентър“. — Давай.

Софи протегна показалец към клавиатурата, ала се поколеба. Хрумна й странна мисъл.

— Хайде — настоя Лангдън. — Верне всеки момент ще се върне.

— Не. — Тя отдръпна ръка. — Това не е верният номер.

— Разбира се, че е! Десет цифри. Защо да не е верният номер?

— Прекалено е случаен.

„Прекалено случаен ли?“ Лангдън изобщо не бе съгласен. Всяка банка съветваше клиентите си да избират случаен PIN код, за да не може да го познае никой.

Софи вече триеше написаните цифри.

— Робърт, току-що допуснахме грешка, която ние криптографите наричаме „supposer la conséquence“ 63 63 Предполагане на заключението (фр.). — Б. пр. . Разшифровахме кода отзад напред.

Лангдън нямаше представа за какво говори Софи. Тя доизтри цифрите и уверено го погледна.

— Прекалено голямо съвпадение е, че този привидно случаен номер може да се подреди така, че да образува прогресия на Фибоначи.

Робърт разбра, че криптографката има право. По-рано тя беше подредила цифрите в прогресия на Фибоначи.

Софи отново започна да пише, този път друг номер, сякаш по памет.

— Нещо повече, като се има предвид страстта на дядо ми към символиката и шифрите, предполагам, че е избрал номер, който означава нещо за него, нещо, което лесно може да запомни. — Тя дописа номера и лукаво се усмихна. — Нещо, което изглежда случайно… обаче не е .