Дан Браун - Шифърът на Леонардо

За разлика от топлите цветове на палисандъра, инкрустираната роза беше направена от светло дърво, навярно ясен, който ясно лъщеше на бледата светлина. Розата. Цели войски и религии бяха изградени върху този символ. И тайни братства — розенкройцерите. Рицарите на розовия кръст. Le rose crux.

— Отвори го — каза Софи.

Лангдън дълбоко си пое дъх, възхитено погледна сложната дърворезба, отвори закопчалката и вдигна капака. Беше си представил няколко неща, които може да открият в ковчежето, ала очевидно бе сбъркал. В дебело подплатеното с тъмночервена коприна сандъче лежеше предмет, чието предназначение му беше абсолютно непонятно.

Това бе цилиндър от полиран бял мрамор, голям приблизително колкото кутия за топки за тенис. Състоеше се от шест диска, свързани с деликатна месингова рамка. Приличаше на сложен калейдоскоп. Двата края на цилиндъра бяха запушени с мраморни капачки. Тъй като беше чул звук от течност, Лангдън предполагаше, че е кух.

Също толкова тайнствени, колкото конструкцията на цилиндъра обаче бяха буквите по цялата му обиколка, които основно привлякоха вниманието на професора. Върху всеки от шестте диска бяха изсечени едни и същи букви — цялата азбука. Цилиндърът приличаше на една от детските играчки на Лангдън — пръчка с пръстени, върху които бяха написани букви. Пръстените се въртяха и. буквите образуваха различни думи.

— Поразително, нали? — промълви Софи.

Робърт вдигна поглед.

— Не знам. Какво е това, по дяволите?

Очите на младата жена заблестяха.

— Дядо ми обичаше да майстори такива неща. Изобретил ги е Леонардо да Винчи.

Въпреки слабата светлина Софи видя изненадата на Лангдън.

— Леонардо ли? — измърмори той и отново се вторачи в цилиндъра.

— Да. Нарича се криптекс. Дядо твърдеше, че бил взел плана от тайните дневници на да Винчи.

— За какво служи?

Софи съзнаваше, че в светлината на последните събития отговорът може да ги наведе на някои интересни идеи.

— Това е хранилище за тайна информация — каза тя.

Лангдън се ококори още повече.

Младата жена обясни, че едно от любимите хобита на дядо й било да прави макети на Леонардовите изобретения. Надарен със сръчни ръце, Жак Сониер прекарвал часове в работилницата си и обичал да подражава на велики майстори — Фаберже и не толкова артистичния, но много по-практичен Леонардо да Винчи.

Дори само беглото преглеждане на Леонардовите дневници обясняваше защо е бил прочут с вятърничавостта си също толкова, колкото с гениалността си. Той бе рисувал проекти на стотици изобретения, които така и не беше реализирал. Едно от любимите забавления на Жак Сониер било осъществяването на по-мъглявите идеи на твореца — часовници, водни помпи, криптекси и дори макет на средновековен френски рицар, който сега гордо украсяваше бюрото в кабинета му. Рицарят бе проектиран от да Винчи през 1495 година в резултат на ранните му занимания с анатомия и кинезиология и вътрешната му структура представляваше точен модел на човешките стави и сухожилия. Роботът можеше да сяда, да размахва ръце, да върти глава и да отваря и затваря анатомично вярно изработената си челюст. Софи винаги го бе смятала за най-красивия макет, направен от дядо й… разбира се, докато не беше видяла криптекса в това палисандрово ковчеже.

— Когато бях малка, той ми направи такъв криптекс — каза тя. — Но никога не съм виждала толкова красив и голям.

Лангдън не откъсваше очи от сандъчето.

— Никога не съм чувал за криптекси.

Софи не се изненадваше. Повечето неосъществени проекти на Леонардо не бяха проучвани. Дори нямаха имена. Терминът „криптекс“ сигурно беше измислен от дядо й — подходящо наименование на устройството, което с помощта на науката криптология криеше информация, написана върху свитък или „кодекс“.

Младата жена знаеше, че да Винчи е един от първооткривателите в областта на криптологията, макар че това рядко се споменаваше. Когато обясняваха методите за компютърно шифроване, нейните университетски преподаватели цитираха съвременни криптолози като Цимерман и Шнайер, но не и Леонардо, създателя на една от първите зачатъчни форми на шифриране. Но пък дядо й й бе разказал всичко за това.

Докато бронираният камион се носеше по магистралата, Софи обясни на Лангдън, че с криптекса великият творец намерил изход от дилемата за пращане на тайни съобщения на големи разстояния. В онази епоха без телефони и имейли всеки, който искал да предаде поверителни сведения надалеч, нямал друга възможност, освен да напише писмо и да го повери на куриер. За съжаление, ако писмото съдържало ценна информация, куриерът можел да спечели много повече пари, като я продаде на враговете, вместо да я достави на адресата.