Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Много велики умове в миналото бяха измисляли криптологически решения на проблема за съхраняване на сведения: Юлий Цезар разработил система за шифроване, наречена „Цезарова кутия“, Мария Стюарт създала шифър чрез разместване на букви и пращала тайни съобщения от затвора, блестящият арабски учен Абу Юсуф Исмаил ал-Кинди пазел тайните си с помощта на находчив многоазбучен шифър.

Леонардо обаче избегнал математиката и криптологията с механично решение. Криптексът. Преносим контейнер, в който можело да се съхраняват писма, карти, диаграми, каквото и да е. Щом информацията бъдела затворена в криптекса, можел да я извади само човекът, който знаел вярната парола.

— Трябва ни парола. — Софи посочи буквените пръстени. — Криптексът е почти като комбинацията за отваряне на устройство за заключване на велосипед. Ако подредиш пръстените по съответния начин, ключалката се отваря. Този криптекс има пет буквени пръстена. Когато ги завъртиш в нужния ред, целият цилиндър се разглобява. Вътре има кухо централно отделение със свитък или лист, на който е написана поверителната информация.

Лангдън я погледна скептично.

— И казваш, че дядо ти ти е правил такива?

— Няколко по-малки криптекса, да. На два мои рождени дни ми даваше криптекси и ми казваше гатанки. Отговорът им беше паролата за криптекса и вътре намирах поздравителната си картичка.

— Доста работа за една картичка.

— На картичките винаги имаше друга гатанка. Дядо обичаше да ме праща на лов за съкровища из къщата, докато накрая не открия истинския си подарък. Всяко търсене на съкровища беше изпитание на характера, за да заслужа наградата си. И изпитанията никога не бяха елементарни.

Лангдън отново прикова поглед в устройството.

— Но нали просто можем да го счупим? Металът изглежда деликатен, а мраморът е мека скала.

Софи се усмихна.

— Леонардо е бил достатъчно умен. Той проектирал криптекса така, че ако се опиташ да го отвориш със сила, съдържанието му се самоунищожава. Гледай. — Тя бръкна в ковчежето и внимателно извади цилиндъра. — Информацията трябва да е написана върху папирус.

— А не на пергамент, така ли?

Младата жена поклати глава.

— Папирус. Знам, че пергаментът е по-траен и по онова време е бил по-широко разпространен, но свитъкът, е трябвало да е от папирус. Колкото по-тънък, толкова по-добре.

— Ясно.

— Преди да бъде затворен в криптекса, папирусът се навивал около тънка стъкленица. — Тя разклати цилиндъра и течността вътре издаде звук. — Стъкленица с течност.

— Каква течност? Софи се усмихна.

— Оцет.

Лангдън се поколеба за миг, после закима.

— Гениално.

Оцет и папирус. Ако някой се опиташе насила да отвори криптекса, стъкленицата се счупваше и оцетът бързо разтваряше папируса.

— Както виждаш, единственият начин да получиш информацията е да знаеш вярната петбуквена парола. И тъй като има пет пръстена, всеки с по двайсет и шест латински букви, това прави двайсет и шест на пета степен. — Тя бързо изчисли вариантите. — Приблизително дванайсет милиона комбинации.

— Щом казваш — измърмори Лангдън. Изражението му подсказваше, че в главата му се въртят приблизително дванадесет милиона въпроса. — Каква информация според теб има вътре?

— Каквато и да е, дядо ми явно страшно е искал да я запази в тайна. — Софи замълча за миг, затвори кутията и се втренчи в петолистната роза, инкрустирана в капака. Нещо я смущаваше. — Нали каза, че розата била символ на Граала?

— Точно така. В символиката на Ордена на Сион розата и Граалът са едно и също.

Тя сбърчи чело.

— Странно, защото дядо винаги ми е казвал, че розата означава тайна . Закачаше роза на вратата на домашния си кабинет, когато имаше поверителен телефонен разговор и не искаше да го безпокоя. Насърчаваше ме да правя, същото. — „Миличка, вместо да се заключваме, когато искаме да останем сами, можем да закачваме роза — 1а fleur des secrets 66 66 Цветето на тайните (фр.). — Б. пр. — на вратата. Така ще се научим да се уважаваме и да си вярваме. Закачването на роза е древен римски обичай.“

— Sub rosa — отвърна Лангдън. — Римляните окачвали роза на срещите си, за да покажат, че са тайни. Присъстващите разбирали, че казаното „под розата“ или „sub rosa“ трябва да остане поверително.

Той накратко разказа, че Орденът на Сион не използвал розата за символ на Граала само защото носела значение на потайност. Rosa rugosas, един от най-старите видове рози, имала пет венчелистчета и петоъгълна симетрия точно като пътеводната звезда Венера, което иконографски я свързвало с женствеността . Освен това розата имала тесни връзки с идеята за „вярната посока“ и насочването на пътя. Розата на компаса помагала на пътешествениците, също както и линиите на розата, меридианите. Поради тази причина тя станала символ, разкриващ Граала на много равнища: тайна, женственост и напътствие, чаша и пътеводна звезда към тайната истина…