Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Софи държеше волана с една ръка и ровеше в джоба на пуловера си. Извади нещо и му го подаде.

— Разгледай го, Робърт. Това ми е оставил дядо ми зад Мадоната на скалите.

Разтреперан от възбуда, Лангдън взе предмета и го погледна. Беше тежък и имаше форма на кръст. В първия момент си помисли, че е погребален pieu — миниатюрно копие на надгробен кръст. Ала после забеляза, че стълбчето, което стърчи от кръста, е призматично и осеяно със стотици шестоъгълни вдлъбнатини.

— Това е ключ, направен с лазер — поясни Софи. — Шестоъгълниците се разчитат от електронен скенер.

„Ключ ли?“ — Професорът никога не беше виждал такова нещо.

— Погледни от другата страна — каза тя и се престрои в съседното платно, за да пресече поредното кръстовище.

Робърт обърна ключа и зяпна. В центъра на кръста имаше сложно преплетена емблема, състояща се от стилизирана лилия и инициалите P.S.!

— Това е символът, за който ти говорих, Софи! — възкликна той. — Официалният герб на Ордена на Сион.

Софи кимна.

— Както ти казах, виждала съм този ключ много отдавна. Той никога повече не ми споменава за него.

Очите на Лангдън бяха приковани към ключа. Модерното му изпълнение и древната символика бяха странен съюз на древност и съвременност.

— Според собствените му думи, с този ключ се отваряла кутия, в която криел много тайни.

Робърт потръпна, когато си представи що за тайни може да крие човек като Жак Сониер. Нямаше представа за какво му е на едно древно братство този футуристичен ключ. Орденът съществуваше с единствената цел да пази една тайна. Тайна с невероятно значение. „Възможно ли е този ключ да има нещо общо с нея?“ Мисълта бе смайваща.

— Знаеш ли какво се отваря с него?

На лицето й се изписа разочарование.

— Надявах се ти да знаеш.

Професорът мълчаливо заразглежда ключа.

— Изглежда християнски — подхвърли Софи. Лангдън не беше толкова сигурен. Главата на ключа нямаше форма на традиционния кръст с дълги рамене. Това по-скоро бе квадратен кръст с четири еднакви рамене, който предшестваше християнството с петстотин години. Този вид кръст не носеше християнските обозначения на разпятието, което произхождаше от прочутия римски уред за мъчение.

— Мога да ти кажа само, Софи, че кръстове с еднакви рамена като този са били смятани за „мирни“ — накрая отвърна Робърт. — Поради квадратната си конфигурация, те не стават за разпъване, а балансираните им вертикални и хоризонтални елементи изразяват естествения съюз на мъжкото и женското начало, което ги прави символично съвместими с философията на Ордена.

Младата жена го погледна уморено.

— Нямаш представа, нали?

Лангдън се намръщи.

— Абсолютно никаква.

— Добре, трябва да отбием някъде. — Софи хвърли поглед към огледалото. — Имаме нужда от сигурно скривалище, за да разберем какво се отваря с този ключ.

Професорът с копнеж си помисли за комфортната си стая в „Риц“. Очевидно не можеше да става и дума за нея.

— Може би при моите домакини в Американския университет в Париж?

— Прекалено е очевидно. Фаш ще провери там.

— Сигурно имаш много познати. Нали живееш тук.

— Фаш ще прегледа бележника ми с телефони и имейли, ще разговаря с колегите ми. Изключено е да се скрием при някой от приятелите ми, а във всички хотели искат документ.

Лангдън отново се зачуди дали не беше по-добре да рискува и да позволи на капитана да го задържи в Лувъра.

— Да се обадим в посолството. Ще им обясня положението и те ще пратят някой да ни посрещне.

— Да ни посрещне ли? — Софи го погледна така, сякаш се беше побъркал. — Ти бълнуваш, Робърт. Американското посолство има юрисдикция само на своя територия. Ако пратят някой да ни вземе, все едно да помогнат на беглец от френските власти. Няма да го направят. Едно е да отидеш в посолството и да поискаш убежище, съвсем друго е да искаш от тях да застанат срещу френските органи на реда. — Тя поклати глава. — Ако се обадиш в посолството, ще ти кажат да се предадеш на Фаш, за да избегнеш нови проблеми, и ще ти обещаят да използват дипломатическите канали, за да ти гарантират справедлив процес. — Софи плъзна поглед по скъпите витрини на Шанз Елизе. — Колко пари имаш? Той провери в портфейла си.

— Сто долара. И няколко евро. Защо?

— Кредитни карти?

— Естествено.

Софи увеличи скоростта и Лангдън разбра, че е намислила нещо. Право пред тях в края на Шанз Елизе се издигаше Триумфалната арка — близо петдесетметровият символ на Наполеоновото военно могъщество, — заобиколена от най-голямото кръгово кръстовище във Франция, широко цели девет платна.