Роджър Зелазни - Рицар на Сенките

Джасра се усмихна.

— Трябвало е да учиш право — каза тя. — Майстор си на увъртанията, точно като роднините си в Амбър. Мога искрено да заявя, че лично аз не планирам нищо в тази насока.

Свих рамене.

— Просто предположение. Моля те, продължи с историята за Джулия.

Тя се зае отново с вечерята си и аз й направих компания. След няколко хапки установих, че не мога да спра да ям. Погледнах към Мандор, но изражението му беше неразгадаемо. Той никога не би си признал, че е прибавил към ястията си някоя магическа подправка или пък че е използвал заклинание, което да ни принуди да погълнем лакомо и последната трошичка. Каквато и да беше причината, никой не проговори, докато не привършихме блюдата си. Аз лично не бих се оплакал от това.

— Джулия посещаваше най-различни учители, след като се разделихте — подхвана отново разказа си Джасра. — И след като вече я бях включила в плана си, за мен не беше проблем да ги накарам да й кажат неща, които да я обезсърчат или разочароват, за да я накарат да потърси следващия „гуру“. Не мина кой знае колко време преди тя да се запознае с Виктор, когото вече бяхме обработили. Заповядах му да прескочи по-голямата част от скучната уводна материя и да събуди апетита й за знания с нещо свързано пряко с ролята, която й бях отредила…

— Която беше? Дотук чух само намеци за нейното участие в ритуалното убийство.

Джасра се усмихна и кимна. После опита новото ястие.

— Канех се да я впиша в своя още по-мащабен замисъл — Пътя на Непълния Лабиринт.

— Нямам представа какво точно имаш предвид, но вече ми звучи като ужасно рисковано начинание.

— Не се и съмнявам, но далеч не е толкова опасно, стига да се направи както трябва.

— Доколкото знам — казах аз, — отраженията на Лабиринта, които се намират в световете на Сенките, представляват неточни версии на оригинала. Това прави всяко съприкосновение с тях доста опасно.

— Само ако бъде направено неумело.

— И ти щеше да накараш Джулия да мине по този Непълен Лабиринт?

— Моите знания за това, което ти наричаш „минаване по Лабиринта“, се дължат на нещата, които съм научила от своя покоен съпруг и от Риналдо. Ако съм разбрала правилно, за да премине по Лабиринта, посветеният трябва да следва неговите очертания, докато стигне до една определена точка, където го обладава силата.

— Така е — съгласих се аз.

— Ако обаче отражението е несъвършено — продължи Джасра, — става възможно да се проникне до самия му център.

— Но как би могъл някой да следва линиите, след като те са прекъснати? Ако не следваш очертанията, Лабиринтът ще те унищожи.

— Не казвам, че трябва да се следват линиите. Пътят до центъра ще минава през разкъсването.

— И ако все пак стигнеш до него по този начин… Тогава какво?

— В съзнанието ти се отпечатва образът на Непълния Лабиринт.

— А как може да се използва този образ?

— Отново благодарение на дефекта. Призоваваш образа и черпиш сила от него през тази мрачна пукнатина.

— И това ще ти позволи да пътуваш през Сенките?

— Почти с такава лекота, с каквато го правиш ти например — каза Джасра. — Но процепът все пак си остава.

— Процепът ли? Не разбирам.

— Дефектът в Лабиринта. Той ще те следва през Сенките. Винаги ще е до теб, докато пътуваш през тях — понякога тънък като косъм, друг път зейнал като бездна. Ще се променя непрекъснато. Може да се появи най-неочаквано навсякъде — своеобразно бяло петно в реалността. Там именно се крие рискът за тези, които следват Непълния Път. Да паднеш в процепа означава сигурна смърт.

— Но всяко от заклинанията ти също би могло да се провали и да се обърне срещу теб.

— Риск има във всичко — заяви магьосницата. — Истинското майсторство е в това да успяваш винаги да го заобиколиш.

— И ти бе отредила тази участ на Джулия?

— Да.

— И на Виктор?

— Да.

— Разбирам — казах. — Все пак сигурно знаеш, че копията черпят силата си от Първичния Лабиринт.

— Разбира се. И какво от това? Те са почти толкова добри, колкото е и истинският Лабиринт. Естествено, трябва да се пипа внимателно.

— Апропо, колко използваеми отражения съществуват?

— Използваеми?

— Те сигурно се влошават с отдалечаването си от центъра. Къде минава линията, която не може да бъде прекрачена без рискът да стане безразсъдно голям?

— Разбирам какво имаш предвид. Може би само първите девет отражения стават за работа. Аз никога не съм преминавала отвъд деветото. Първите три са най-сигурни. При следващите три рискът се увеличава значително.