Роджър Зелазни - Рицар на Сенките

— Нека го оставим засега встрани от нашия разговор — прекъсна ме тя и се усмихна подкупващо. — Всъщност имах предвид нещо съвсем друго.

Аз също се усмихнах.

— Бях забравил, че не си сред неговите почитатели.

— Не става дума за това — каза Джасра. — Той също върши добра работа от време на време. Въпрос на… — Тя въздъхна и добави: — политика.

Мандор се засмя и ние се присъединихме към него. Идеята й за Далт не беше никак лоша. Жалко, че не се бях сетил сам за нея.

— Преди време си купих картина — казах, — рисувана от една дама на име Поли Джексън. Червен Шевролет, модел 57-а. Страшно ми допадна. Сега се намира в един склад в Сан Франциско. Риналдо също я хареса.

Джасра кимна и погледна през прозореца.

— Вие двамата непрекъснато обикаляхте галериите — каза тя. — Той успя да замъкне и мен в доста от тях. Винаги съм смятала, че има добър вкус. Талант не, но вкус определено.

— Защо мислиш, че няма талант?

— Той е много добър художник, но собствените му картини не са особено интересни.

Бях подел темата със съвсем определена цел, но разговорът не тръгна в нужната посока. Все пак бях удивен от тази непозната за мен страна на Люк и затова реших да продължа в същия дух.

— Картини? Не знаех, че той също рисува.

— Има доста опити, но така и не се реши да ги покаже на някого. Смяташе, че не са достатъчно добри.

— Откъде знаеш за тях тогава?

— Проверявах редовно апартамента му.

— Докато той отсъстваше, нали?

— Разбира се. Имам това право като негова майка.

Потръпнах. В съзнанието ми изникна отново образът на червенокосата жена и демоните, които бях видял в заешката дупка. Но реших да не издавам емоциите си, точно когато тя се бе разприказвала. Вместо това прецених, че трябва да насоча разговора в първоначално замислената посока.

— Дали това негово увлечение няма нещо общо с познанството му с Виктор Мелман? — попитах.

Джасра ме изгледа изпитателно през присвитите си очи, после кимна и се наведе над супата си. После остави лъжицата си и каза:

— Да. Риналдо взе няколко урока от този човек. Харесваше картините му и се интересуваше от неговия похват в рисуването. Може би дори е купил някои от тях. Не знам. Знам само, че по някое време споменал на Виктор за своите опити и той пожелал да ги види. Казал му, че ги харесва, и предложил да го научи на някои полезни неща.

Джасра вдигна чашата си, наслади се на аромата на виното и пийна малко. После отново впери поглед в планините.

Тъкмо се канех да я провокирам с надеждата, че ще продължи, когато тя се изсмя. Изчаках за миг.

— Абсолютен задник — каза тя. — Но имаше талант. Трябва да му се признае.

— Ъъ… какво искаш да кажеш? — попитах аз.

— След известно време се разприказва за развиване на лична енергия, използвайки всички онези празнодумства, с които си служат полупросветените. Искаше Риналдо да разбере за заниманията му с окултизъм, както и че се е добрал до нещо сериозно. Накрая започна да му намеква, че е склонен да предаде знанията си на подходящия човек.

Джасра се изсмя отново. Аз също се ухилих при мисълта за шарлатанина, който се бе опитал да пробута номерата си на един истински посветен.

— Естествено целият цирк беше заради парите на Риналдо. Виктор, който както обикновено не разполагаше с пукнат грош, ги бе надушил безпогрешно. Риналдо не се хвана на номерата му и малко след това просто престана да взема уроци от него. Освен това си мисля, че вече беше успял да научи всичко, което можеше да се научи от Мелман. Щом разбрах за господин окултиста, веднага ми хрумна, че той би могъл се превърне в идеалната маша. Бях убедена, че човек като него би направил всичко, за да вкуси от истинската сила.

Кимнах.

— И тогава Риналдо започна да му се „явява“, нали? Двамата сте се редували, за да мътите главата на този глупак с трохи от истинското Умение.

— Точно така — каза Джасра. — С него се занимавах предимно аз, тъй като Риналдо обикновено беше твърде зает с подготовката си за изпитите. Ако не се лъжа, неговият успех беше малко по-добър от твоя.

— Ами, изкарваше доста високи оценки — промърморих аз. — Като слушам за това как сте подготвяли Мелман, не мога да не се запитам за причината. Значи се надявахте той да успее да ме убие по онзи особено колоритен начин?

Джасра се усмихна.

— Да. Макар че едва ли имаш реална представа за целия замисъл. Той знаеше за теб и трябваше да изиграе определена роля в твоето жертвоприношение. Но през онзи ден, когато ти го уби, Виктор действаше изцяло на своя глава. Бяхме го предупредили да не се самозабравя, но той не ни послуша и си плати за това. Беше го обзела манията да се сдобие с цялата сила, която си мислеше, че ще спечели по този начин, без да я дели с никого. Както вече казах, беше истински задник.