Роджър Зелазни - Рицар на Сенките

— Сега вече разбирам защо всички са се устремили към това място. Ако бях научил по-рано за тази негова забележителност, сигурно също щях да се присъединя към кандидатите за тукашния трон.

Магьосницата сложи ръка на рамото му.

— Има и по-лесни начини да се проникне в една крепост — каза тя и се усмихна.

— Няма да го забравя — отвърна Мандор.

— Разчитам на това.

Аз се прокашлях.

Джасра се обърна и ми хвърли нацупен поглед. След това тръгна към една ниска врата в дъното на избата. Ние я последвахме. Зад вратата ни очакваше проскърцващо дървено стълбище, което водеше някъде нагоре. Скоро се озовахме в голям килер, непосредствено до просторна безлюдна кухня.

— Слугите все ги няма никакви точно, когато ти трябват — отбеляза Джасра, след като се огледа.

— Не са ми необходими — каза Мандор. — Имам нужда само от подходяща трапезария.

— Чудесно. Последвайте ме, моля.

Тя ни преведе през още няколко подобни помещения, докато накрая стигнахме до ново стълбище, по което се изкачихме.

— Ледени полета? — предложи тя. — Полета, покрити с лава? Планини? Или бушуващо море?

— Ако става въпрос за гледки — обади се Мандор, — бих предпочел планините.

Той ме погледна и аз кимнах.

Джасра ни отведе в дълга, тясна стая. Дръпнахме завесите и пред погледите ни се разкриха няколко заоблени планински върха с изпъстрени била. Стаята беше студена и леко прашасала. По самата стена се проточваха дървени лавици, по които бяха наредени книги, принадлежности за писане, оптически лещи, кристали, няколко прости магически инструмента и дори микроскоп и малък телескоп. В средата на помещението имаше обикновена дървена маса и две дълги пейки от двете й страни.

— Колко време ще ти е необходимо? — попита Джасра.

— Минута-две — отвърна Мандор.

— В такъв случай — каза тя, — бих искала първо да се пооправя. Предполагам, че и вие ще се възползвате.

— Добра идея — съгласих се аз.

— Определено — добави Мандор.

Червенокосата дама ни заведе до покоите за гости и там ни остави насаме с два калъпа сапун, няколко кърпи и достатъчно вода за миене. Решихме да се срещнем в тясната трапезария след един час.

— Мислиш ли, че й се върти нещо гадно из главата? — попитах аз, докато си свалях ризата.

— Не — отговори Мандор. — Може и да прозвучи нескромно, но смятам, че тя не би пропуснала тази вечеря. Нито пък би се лишила от удоволствието да ни се представи в пълния си блясък, тъй като досега не разполагаше с тази възможност. Освен това възможността да си побъбри с нас, да научи новите клюки… — Той поклати глава. — Сигурно никога досега не си й се доверявал и не смяташ да го правиш занапред. Може би си прав, но според мен, докато трае вечерята, можеш спокойно да забравиш старите си опасения.

— Дано се окажеш прав — казах аз, плиснах се с вода и се сапунисах.

Мандор се ухили дяволито. В дясната му ръка се появи тирбушон. Той отвори бутилките и каза сякаш на себе си:

— Нека подишат малко.

Винаги съм се доверявал на преценката му, но все пак запазих връзката си с Логрус, за да съм готов, в случай че ми налети някой разгневен демон или пък някоя от стените най-неочаквано рухне.

И да имаше демони наоколо, те не благоволиха да се покажат. Стените също се държаха прилично.

След известно време се отправихме отново към трапезарията. Наблюдавах как Мандор я преобрази само с няколко думи и два-три пестеливи жеста. Грубата дървена маса и пейките бяха заменени от елегантна кръгла маса и удобни на вид столове, разположени така, че и тримата да можем да се наслаждаваме на планинския пейзаж. Джасра все още не се бе появила. В ръцете си държах двете отпушени бутилки вино. Мандор бе преценил ароматите им като доста обещаващи. Понечих да ги оставя на масата и изведнъж върху нея се появиха покривка с бродерия, салфетки от същата материя, изящни порцеланови съдове, украсени сякаш от Миро, и сребърни прибори с филигранна инкрустация. Мандор огледа подредбата от няколко различни ъгъла. Сложих бутилките и в същия миг до тях се появи кристална купа с плуващи в нея цветя. Отстъпих крачка назад. Пред очите ми изникнаха няколко тънкостенни чаши с високи столчета.

Възкликнах тихо. Той сякаш едва сега забеляза присъствието ми и промърмори:

— Да, така са добре. А сега да опитаме виното преди да се е появила дамата.

Мандор наля по малко от рубинената течност в две от чашите.

Опитахме и той кимна. Според мен беше доста по-добро от върховите постижения на Бейл. Разликата беше от земята до небето.