Роджър Зелазни - Рицар на Сенките

— Не е зле — отбелязах.

Мандор заобиколи масата и отиде до прозорците, аз го последвах. Някъде из тези планини вероятно все още се спотайваше моят стар познайник Дейв.

— Чувствам се почти виновен — отбелязах аз, — че си позволявам подобна почивка. Има толкова други неща, с които би трябвало да се захвана…

— Вероятно са дори повече, отколкото ти се струва сега — каза Мандор. — Погледни на тази вечеря по-скоро като на глътка въздух, отколкото като на отстъпление. А би могъл дори да научиш нещо важно.

— Така е — съгласих се. — Чудя се само какво ли ще е то.

Мандор разклати виното в чашата си, отпи една малка глътка и сви рамене.

— Тя знае доста. Може да се заинати и да не ни каже почти нищо, а може да се размекне от вниманието ни и да прояви известна щедрост. Просто изчакай и приеми нещата такива, каквито са.

Пийнах от виното и усетих как тялото ми потръпна. Питието си го биваше, но причината за това се оказа друга — просто Логрус ме предупреждаваше за приближаването на Джасра. Не предупредих Мандор, тъй като бях сигурен, че той е почувствал същата тръпка. И двамата се обърнахме почти едновременно към вратата.

Магьосницата бе облечена с бяла рокля, прихваната на лявото рамо с диамантена игла. Сред разкошната й коса бе кацнала диадема — също с диаманти, — която като че ли излъчваше свое собствено сияние в инфрачервения диапазон. Джасра се усмихваше и ухаеше доста приятно. Осъзнах, че неусетно съм се изпънал като гренадир. Хвърлих един бегъл поглед на ноктите на ръцете си, за да се убедя, че са в прилично състояние.

Както обикновено, поклонът на Мандор се оказа по-изискан от моя. Почувствах се задължен да й поднеса някакъв комплимент и затова отбелязах:

— Изглеждаш доста… елегантно.

Очите ми се плъзнаха по фигурата й.

— Не ми се случва често да вечерям едновременно с двама принцове — каза Джасра.

— Аз съм граф на Западните Покрайнини, а не принц — поправих я аз.

— Имах предвид титлата ти в Хаос — отвърна тя.

— Долавям определен интерес към нашето семейство — подхвърли Мандор. — Особено напоследък.

— Просто мразя да допускам досадни грешки в протокола — каза Джасра.

— Рядко използвам титлата си от Хаос в тази част от Вселената — обясних.

— Жалко. Звучи ми някак по-изтънчено. Ако не греша, тя те прави тринайсети поред в листата на претендентите за трона.

Аз се засмях и отбелязах:

— Дори тази неизгодна позиция е силно преувеличена.

— Не, Мърл, тя май е права — каза Мандор. — Или поне е доста близо до истината.

— Откъде накъде? Когато проверих за последен път…

Мандор се усмихна, наля вино в чашата на Джасра и й я подаде. Тя пое чашата и отвърна на усмивката му.

— Явно не си проверявал наскоро. Напоследък доста от претендентите се пренесоха в отвъдното.

— Сериозно? Толкова много?

— Пия за Царството на Хаоса — каза Джасра и вдигна чашата си. — Нека силата му се разпростира из Вселената.

— За Хаос — отвърна Мандор и вдигна своята чаша

— За Хаос — присъединих се аз като планинско ехо и чашите ни звъннаха.

Усетих как в ноздрите ми прониква впечатляващ букет от апетитни аромати. Обърнах се и видях димящите блюда на масата. Джасра също се обърна и в същия миг столовете се изтеглиха назад, подканвайки ни да седнем на трапезата.

— Моля седнете и ми позволете да ви сервирам вечерята — каза Мандор.

Така и направихме. Ястията се оказаха превъзходни. През следващите няколко минути не се каза почти нищо, ако не броим комплиментите, посветени на супата. Някак не ми се искаше точно аз да подхвана засукания разговор, който ни предстоеше. Хрумна ми, че останалите сигурно се чувстват по същия начин.

Накрая Джасра се прокашля и ние вдигнахме глави. С изненада установих, че изглежда леко изнервена.

— Е, как се развиват събитията в Хаос? — попита червенокосата дама.

— Засега хаотично — отвърна й Мандор, — нека ми бъде простена леката ирония. — След това се замисли за миг, въздъхна и добави: — Политика.

Джасра кимна бавно, сякаш преценяваше дали да го попита за нещо по-конкретно, но след това явно се отказа и се обърна към мен.

— За съжаление не успях да се запозная по-отблизо с живота в Амбър по време на краткото си посещение, но от това, което ти ми каза, останах с впечатлението, че и там животът е придобил леко хаотичен оттенък.

Кимнах.

— Добре, че Далт се махна — казах, — ако намекваш за това. Все пак той никога не е представлявал реална заплаха, просто поредният досадник. И като си говорим за него…