Роджър Зелазни - Рицар на Сенките

Джърт изчезна преди таранът да го порази и дебелата близо метър каменна стена зад гърба му се пропука от пода до тавана. Изпратих енергийни нишки във всички посоки и го открих свит до един от куполите на храма. Той се спусна към мен, още щом погледнах към тавана.

Не знаех дали поредният ми ход няма да ми коства счупена ръка, но въпреки това се понесох във въздуха право към него. Пресрещнах го на около три метра от пода и се възползвах от набраната инерция, за да му забия един ляв прав с надеждата, че ще успея да му строша врата или в най-лошия случай поне ченето. За съжаление той свари да неутрализира левитиращото ми заклинание и двамата се изтърсихме на пода.

Щом ни видя да падаме, жената извика и хукна, към нас. Останахме да лежим на пода за няколко кратки мига преди да успеем да се съвземем. После Джърт се претърколи встрани, надигна се, но се олюля и отново падна.

Ръката му стисна дръжката на Уеруиндъл. Сигурно бе усетил погледа ми, защото се ухили победоносно. Чух как Люк промърмори някаква ругатня и след това го видях да се надига. Запратих към досадното си братче едно заклинание за дълбоко замразяване, но и то не достигна до целта си.

Тогава жената извика отново и още преди да съм се обърнал към нея, вече знаех, че това е Корал.

Джърт се появи отново точно зад нея, сграбчи я и опря бляскавото, димящо острие на Уеруиндъл до гърлото й.

— Никой… — промълви той задъхано — да не мърда от мястото си или ще й отворя… още една усмивка.

Затърсих заклинание, което би могло да го довърши, без да поставя живота на Корал в опасност.

— Не си го и помисляй, Мърл — каза Джърт. — Усещам… намеренията ти. Просто не ми досаждай… половин минута… и аз ще те оставя… да поживееш още малко. Не знам откъде си изровил… новите си трикове… но те няма да ти помогнат…

Дишаше тежко и бе плувнал в пот. От устата му все още се стичаше кръв.

— Остави съпругата ми на мира — каза Люк, докато се изправяше, — защото след това няма да намериш място, където да се скриеш от мен.

— Не искам да бъда твой враг, сине на Бранд — каза Джърт.

— Тогава прави каквото ти казвам, друже. Справял съм се и с по-добри от теб.

Джърт изкрещя, сякаш някой бе изпепелил душата му. Уеруиндъл се отдръпна от гърлото на Корал, а Джърт заотстъпва, залитайки като кукла на конци. Корал се обърна към него. Дясната й ръка докосна лицето й. След миг Джърт се строполи на пода и се сгърчи на кълбо. По тялото му танцуваше кървавочервено сияние. Той трепереше неудържимо, зъбите му тракаха като кастанети.

А после неочаквано изчезна, отнасяйки Уеруиндъл със себе си. Изпратих една кълбовидна мълния след него, макар да знаех, че шансовете тя да го достигне са нищожни. Усетих присъствието на Джулия в другия край на връзката, която бе изтеглила Джърт, и въпреки всичко все пак се зарадвах, чесмъртта й няма да тежи на моята съвест. Но Джърт, Джърт бе станал наистина опасен. За пръв път, след като се бе спречкал с мен, той си тръгваше от мястото на схватката, без да остави част от себе си. А този път дори бе успял да отнесе нещо — едно смъртоносно оръжие.

Обърнах се и успях да зърна червеното сияние, което извираше от лицето на Корал, миг преди тя да смъкне отново превръзката на окото си. Сега вече знаех какво е станало с Рубина, но не и защо.

— Съпруга? — попитах аз.

— Ами, в известен смисъл… Да — отвърна тя.

— Нали знаеш как е — обади се Люк. — Вие двамата откъде се познавате?

© 1989 Роджър Зелазни

© 1995 Ивелин Иванов, превод от английски

Roger Zelazny

Knight of Shadows, 1989

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

РИЦАР НА СЕНКИТЕ. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Фентъзи клуб, No.10. Серия Хрониките на Амбър, №9. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Ивелин ИВАНОВ [Knight of Shadows, Roger ZELAZNY]. Формат: 20 см. Страници: 208. Цена: 90.00 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/779]

Последна редакция: 2007-06-30 23:19:49