Роджър Зелазни - Рицар на Сенките

— Представям единствено себе си — казах аз. — Поне от дипломатическа гледна точка.

Жената се изправи. Люк въздъхна.

— Де да можех да намеря отново пътя към бара на Алиса. Шапкаря сигурно би се сетил за някоя подробност, която ние с теб упорито пропускаме. — Той изведнъж се сепна. — Хей! Тоя пък откъде изникна? Страшно си приличате, но…

Гледаше някъде зад мен, а аз вече бях доловил, че става нещо нередно. Дори не си и помислих да призова Логрус, тъй като и без него се чувствах готов за всичко.

Обърнах се усмихнат.

— Готов ли си да умреш, братко? — попита Джърт. Или окото му се бе възстановило напълно, или си бе намерил доста сполучлива протеза. Във всеки случай косата му бе пораснала отново и то толкова, че ми беше трудно да преценя. Палецът на ръката му също изглеждаше полурегенерирал.

— Не, но съм готов да убия някого — отвърнах аз. — Какво щастие, че случих именно на теб.

Той се поклони насмешливо. Тялото му излъчваше леко сияние. Усещах силата, която преливаше от него.

— Да не би да си наминал през Владението за финалната процедура? — подхвърлих аз.

— Не мисля, че ще ми е необходима — каза той. — Вече съм способен да постигна всичко, което пожелая.

— Това Джърт ли е? — попита Люк.

— Да — отвърнах аз. — Това е Джърт.

Джърт хвърли бърз поглед към Люк. Долових как вниманието му се насочи към меча.

— Нима си препасал на кръста си някакъв магически обект? — поинтересува се той. — Дай да го видим!

Джърт протегна ръка и мечът трепна в юмрука на Люк, но все пак остана на мястото си.

— Не, благодаря — каза Люк и Джърт изчезна.

След миг обаче той се появи зад гърба на Люк и се опита да му направи захват за душене. Люк хвана ръката му, падна на коляно и го хвърли пред себе си.

Джърт се просна на пода по гръб. Люк не помръдна от мястото си.

— Измъкни меча си — каза Джърт. — Да видим дали го бива за нещо.

После се отръска като куче и скочи на крака.

— С такива като теб мога да се справя и без оръжие — отбеляза Люк.

Джърт сви пръстите на ръцете си в юмруци, вдигна ги над главата си и ги допря за миг. После ръцете му се разделиха бавно и в дясната се появи дълъг меч.

— С този номер можеш да изкараш доста пари по панаирите — подхвърли Люк.

— Извади меча си!

— Не ми харесва идеята да се бия в църква. Какво ще кажеш да излезем отвън?

— Много смешно! — изръмжа Джърт. — Значи да излезем и да се озовем право в ръцете на твоите войници? Не, благодаря. Освен това ще ми достави удоволствие да оплискам с кръв олтара на Еднорога.

— Трябва да те запозная с Далт — каза Люк. — Пада си по извратените.

Джърт се хвърли към него. Люк отстъпи и измъкна меча на баща си. Ново пропукване, свистене и атаката бе парирана с лекота, а острието на Уеруиндъл се плъзна напред. На лицето на Джърт се изписа мигновена уплаха, той направи крачка назад и залитна. Люк се възползва от това и го срита в корема, при което мечът на Джърт отлетя встрани.

— Това е Уеруиндъл! — изстена Джърт. — Как мечът на Бранд се е озовал в теб?

— Бранд е мой баща — каза Люк.

В изражението на Джърт се появи отсянка на уважение.

— Не знаех… — промърмори той и пак изчезна.

Зачаках. Претърсих мястото с магическите си сетива, но не открих никакви признаци за присъствието на друг човек освен мен. Люк и жената, която сега бе застанала на почетно разстояние от нас и сякаш не можеше да се престраши да излезе от храма.

И изведнъж Люк се просна на земята. Джърт се бе появил зад него и бе забил лакътя си в тила му. После се пресегна и измъкна меча от пръстите му.

— Той трябва да бъде мой! — каза той, докато аз насочвах към него чрез пръстена едно огнено кълбо от чиста енергия, което по моите сметки трябваше да го размаже и да го превърне в кървава пихтия. Колебанието ми дали да използвам смъртоносна сила продължи не повече от няколко стотни от секундата. Реших да приключа с него още преди късметът му да е сработил.

Оказа се, че съм закъснял. Потапянето в Извора явно го бе направило по-неуязвим, отколкото предполагах. Ударът го преметна няколко пъти във въздуха и го залепи върху отсрещната стена. Той се срина на пода и тялото му замря. От устните му бликна кръв. И тъкмо когато си мислех, че е предал Богу дух, очите му се отвориха и той протегна ръце напред.

Сила, подобна на тази, с която току-що го бях атакувал, се стрелна към мен. Бях доста изненадан от скоростта, с която се бе възстановил, но не чак толкова, че да не успея да парирам. Пристъпих напред и се опитах да го подпаля с един малък магически шедьовър, подбран от пръстена. Джърт се надигна и успя да се предпази тъкмо навреме, махар че дрехите му започнаха да пушат. Продължих да настъпвам и той създаде около мен вакуумна сфера. Пробих я достатъчно бързо, за да не се задуша, и веднага го атакувах с магически таран, по-мощен дори от огненото ми встъпление.