Роджър Зелазни - Рицар на Сенките

Почуках и изчаках, после почуках отново и пак изчаках. И тъй като отговор не последва, отключих и влязох. Нямах намерение да влизам по-навътре от антрето. Исках да проверя само закачалката.

Грейсуондир бе изчезнал от кукичката, на която го бях окачил при последното си идване.

Излязох в коридора, затворих вратата и я заключих. Очакванията ми се бяха оправдали, но въпреки това не бях съвсем сигурен какво точно доказваше това. Все пак имах чувството, че тази малка проверка ме е приближила с една крачка към истината, която все още ми убягваше…

Върнах се обратно, подминавайки още веднъж покоите на Файона. Влязох в апартамента на Бранд през входната врата, която бях оставил отворена на излизане. Претърсих внимателно вестибюла и открих нужния ключ в един от пепелниците. Заключих с него входната врата и после го прибрах в джоба си. Почувствах се почти глупаво, тъй като всеки можеше да влезе през арката, свързваща вече двата апартамента, особено след като една от моите стени кажи-речи липсваше. И все пак…

Подвоумих се преди да отида в гостната, чийто под беше олигавен от тай’ига-та, а сега вече и покрит с изпопадала мазилка. В апартамента на Бранд цареше някакво странно омиротворение, което отначало не бях забелязал. Помотах се известно време из него, отварях разни чекмеджета, надничах в магически кутии, разгледах една папка с рисунки. Логрус-зрението ми помогна да открия, че в една от пръчките на леглото е скрит някакъв дребен магически предмет с доста силно излъчване. Отвинтих топката на върха й и извадих от кухата вътрешност кадифена кесийка, в която се криеше пръстен с широка, вероятно платинена халка. Върху пръстена бе прикрепено колелце от червеникав метал с безброй миниатюрни спици, повечето не по-дебели от човешки косъм. От всяка от тези спици излизаше тънка силова линия, която се проточваше нанякъде, най-вероятно към Сянката, където се намираше съответстващият й източник на енергия или пък свързаното с нея заклинание. Може би Люк щеше да предпочете пръстена пред меча. Сложих го на пръста си и той сякаш пусна корените си чак до самия център на съществото ми. Веднага усетих обратната връзка с пръстена, а от него и с всички силови линии. Многообразието на силите, с който той бе свързан и които контролираше, се оказа наистина впечатляващо — от най-обикновени хтонични сили до фино балансирани структури от Висшата Магия, от елементали до същества, които приличаха на полубогове. Зачудих се защо ли не го е носил в деня на Битката за Лабиринта. Имах чувството, че ако го бе сторил, този пръстен би го направил наистина недосегаем. И сега всички вероятно щяхме да живеем в замъка Бранд в Бранденбърг. Интересно как Файона — при условие, че нейният апартамент е в съседство — не бе усетила излъчването на пръстена и не бе дошла да го потърси. Всъщност аз също не го бях усетил. Каквото и да представляваше в действителност този магически обект, неговата сила се долавяше едва от непосредствена близост. Невероятно. Какви безценни съкровища бяха събирали прах тук толкова време! Дали пък в тези покои наистина не съществуваше някоя от прословутите врати към други измерения? Пръстенът представляваше една чудесна алтернатива на силите на Лабиринта и Логрус. Създаването му сигурно бе отнело векове. Бранд едва ли бе възнамерявал да го използва за развлечение. Реших, че ще е доста неразумно от моя страна да предам този магически шедьовър в ръцете на Люк или на който да било друг адепт на Умението. Стори ми се рисковано да го поверя и ни непосветен в магическото изкуство. Освен това никак не ми се искаше да го върна на мястото му. Нещо като че ли потръпна на китката ми. О, да, Фракир. Тя се опитваше от известно време да привлече вниманието ми, но аз осъзнах това едва сега.

— Жалко, че изгуби гласа си, стара приятелко — казах аз и я погалих, докато оглеждах внимателно стаята за евентуалната опасност. — Не виждам нито едно проклето нещо, което би могло да ме разтревожи.

Фракир мигом се уви около пръста ми и се опита да свали пръстена.

— Спри! — заповядах й аз. — Знам, че пръстенът би могъл да бъде опасен. Но само ако бъде използван неправилно. Аз съм магьосник, забрави ли? Би трябвало да ги разбирам тия работи. Не виждам в него нищо, от което да се страхувам.

Фракир не се подчини на заповедта ми и продължи да се бори с пръстена. Не виждах как иначе да изтълкувам поведението и освен като някакъв сорт магическа ревност. Затова я смъкнах от пръста си и я завързах на здрав възел за пръчката на леглото, за да й дам един добър урок.