Роджър Зелазни - Рицар на Сенките

Осъзнах, че съм подтикнал Джулия да потърси знания с това, че й бях показал едно ново измерение на реалността. Но преди това я бях отблъснал с недоверието си. После ми хрумна, че това все пак не е всичко. Имаше и още нещо…

— Невероятни са — възкликна Джасра.

— Благодаря. — Мандор стана, заобиколи масата и доля вино в чашата й. Явно бе предпочел да го направи собственоръчно, вместо да използва някой магически трик. Забелязах как след това пръстите на лявата му ръка се плъзнаха съвсем непринудено по голото й рамо. После той наля малко и в моята чаша и отново седна на мястото си.

— Така е, просто нямам думи — отбелязах аз и потънах отново в нерадостните си спомени — вече ги виждах в съвсем нова светлина.

Бях усетил нещо, имах известни подозрения още от самото начало. Бе крайно време да си го призная. Нашата разходка през Сенките беше просто най-зрелищният от всички малки тестове, на които я подлагах от време на време. Опитвах се да я сваря неподготвена, да я накарам да изяви… Какво? Дарбата си на магьосница, разбира се. Е и?

Оставих приборите си и разтърках очи. Всичко беше толкова ясно, само дето го бях крил от самия себе си толкова дълго…

— Добре ли си, Мерлин? — чух да пита Джасра.

— Да. Просто се усетих малко изморен — отвърнах аз. — Всичко е наред.

Магьосница. Неочаквано разбрах, че всъщност съм се страхувал малко от нея, от възможността априлските „нещастни случаи“ да са нейно дело. И все пак този страх не бе успял да накърни чувствата ми към нея. Защо? Дали защото вярвах, че опасенията ми са основателни, и въпреки това не ми пукаше? Или защото любовта ми се подхранваше по-скоро от завоалиран стремеж към смъртта?

— Ще ми мине — казах. — Нищо сериозно, наистина.

Значеше ли това, че най-опасният ми враг се е крил през цялото време в собственото ми съзнание? Пази Боже. Не му беше сега времето за сеанси при психотерапевт. Не и след като животът ми зависеше до такава степен от чисто външни обстоятелства.

— Няма ли да споделиш терзанията си с нас? — прошепна подкупващо Джасра.

— Има ли смисъл? — отвърнах й аз. — Твоите игрички са много по-интересни. Би трябвало дори да ти изръкопляскам. Що се отнася до мен, мога само да кажа, че истината е била пред очите ми през цялото време, а аз дори не съм си направил труда да събера две и две. Това ли искаше да чуеш?

— Да — каза тя.

— Радвам се, че гениалният ти замисъл все пак се е провалил — добавих.

Джасра въздъхна, после кимна и отпи от виното си.

— Така е, провали се — призна тя. — Наистина не очаквах, че такова малко камъче ще обърне колата. Само като си помисля колко иронична може да бъде съдбата понякога…

— Но за да ме накараш да оценя истински твоя замисъл, ще трябва да ме запознаеш с още няколко детайла — отбелязах аз.

— Знам. Макар че ми се ще да се насладя още малко на изуменото ти изражение, вместо да ти помогна да изпиташ задоволство за моя сметка. От друга страна, тепърва те очакват няколко шеметни завоя в интригата, от които може и да ти се завие свят.

— Ще ти се наложи да рискуваш — казах. — Мога обаче да се обзаложа, че и аз разполагам с няколко изненадващи за теб разкрития.

— Като например?

— Като например защо нито едно от покушенията не успя да постигне целта си.

— Предполагам, че Риналдо е успявал винаги да се намеси в последния момент.

— Грешиш.

— Кой тогава?

— Тай’ига-та. Някой й е заповядал да ме защитава. Може би си я спомняш от времето, когато обитаваше тялото на Гейл Лампрън.

— Гейл? Приятелката на Риналдо? Моят син е имал връзка с демон?

— Нека обърнем гръб на предразсъдъците. Той е правил и далеч по-лоши неща като първокурсник в колежа.

Джасра се замисли за миг, после кимна бавно.

— Прав си — съгласи се тя. — Бях забравила за Керъл. Та значи, ти все още нямаш никаква представа кой или какво е накарало тай’ига-та да те закриля така усърдно?

— Не, нямам.

— Това хвърля върху цялата история една доста странна сянка — каза Джасра замислено. — Особено сега, след като пътищата ни се кръстосаха отново. Чудя се…

— Какво?

— Дали демонът е бил изпратен, за да те предпазва, или за да ми се бърка в работите.

— Трудно е да се каже, след като резултатът е един и същ.

— Но пък това, че се е навъртала около теб и напоследък, говори по-скоро в полза на първата възможност.

— Освен ако не знае нещо, което ние не знаем.

— Като например?

— Като например, че между нас се заражда нов конфликт.