Роджър Зелазни - Рицар на Сенките

— Да.

— И при първата удала й се възможност — продължих, — Джулия се е върнала тук, за да научи нещо повече за останалите ти тайни.

Джасра изръкопляска леко, опита зеленчуците и после бързо си взе още няколко пъти. Мандор се усмихна.

— Но оттук нататък всичко ми бледнее — признах аз.

— Бъди добро момче и си изяж зеленчуците — каза тя.

Така и направих.

— Опирайки се на своите бегли наблюдения върху човешката природа — обади се неочаквано Мандор, — бих предположил, че й се е приискало да опита не само крилата, но и новопридобитите си нокти. Мисля, че първо е отишла при своя предишен учител — Виктор Мелман — и го е предизвикала на магьоснически дуел.

Чух как Джасра рязко пое въздух.

— Това наистина ли е само предположение? — попита тя.

— Наистина — отвърна й той и разклати виното в чашата си. — Ще отида дори още по-далеч като предположа, че ти също си постъпила така със своя учител.

— Кой дявол ти прошушна това? — попита Джасра.

— Просто предположих, че Шару е бил твой учител — каза Мандор. — Това би обяснило общата ви връзка с това място, както и факта, че си сварила предишния му господар неподготвен. Дори не е изключено той въпреки изненадата да е успял да те прокълне със същата участ. Но дори да не го е сторил, в нашите дела кръгът на силата често се затваря по най-необичайни начини.

Джасра прихна.

— В такъв случай името на дявола е „Логика“ — каза тя с нотка на възхищение. — Признавам обаче, че да се призове този дявол е истинско изкуство.

— Няма да крия, че готовността му да се отзове, когато го повикам, ми вдъхва известна увереност. Все пак Джулия сигурно е била изненадана, когато Виктор е успял да й се измъкне.

— Така е. Тя все още не знаеше, че нямам навика да оставям протежетата си на произвола на съдбата. Бях защитила Виктор с няколко полезни заклинания.

— Но явно и тя се е ползвала с подобна привилегия.

— Така е. И макар че нейните заклинания сигурно са й свършили добра работа, за нея резултатът от дуела е бил равносилен на загуба. Джулия е знаела отлично, че щом науча за нейното неподчинение, ще дойда, за да я накажа. Точно затова е инсценирала собствената си смърт. Признавам, че тогава успя да ме заблуди.

Припомних си деня, в който отидох до апартамента на Джулия, открих тялото й и бях нападнат от онзи странен звяр. Лицето на трупа беше отчасти обезобразено и доста зацапано от полусъсирената кръв. Но все пак мъртвата жена беше приблизително с нейния ръст, а чертите й бяха сходни с тези на Джулия. Да не говорим, че апартаментът беше същият. Така и не ми бе останало време да я огледам по-внимателно, тъй като звярът се нахвърли върху мен съвсем не на шега. В мига, в който приключих с него, в далечината се разнесе воят на първите полицейски сирени. Трябваше да се изпарявам, при това без излишно помайване. После естествено в спомените ми изплуваше неизменно обезобразеното лице на Джулия.

— Невероятно — възкликнах аз. — Чие тяло съм открил тогава в апартамента?

— Нямам никаква представа — каза Джасра. — Могло е да бъде на някоя от нейните двойнички от друга Сянка или пък на непозната от улицата. Труп, откраднат от моргата. Откъде бих могла да знам?

— На врата й бе окачен медальон с един от твоите сини кристали.

— Да. А вторият кристал беше на каишката на звяра, който ти уби. Джулия е отворила прохода, по който той се е озовал в апартамента й.

— Но защо? И какво правеше там онзи Обитател на Предела?

— Тук и аз удрям на камък. Виктор си е мислел, че съм я убила аз, а аз си мислех, че я е убил той. Сигурно е решил, че съм отворила прохода от Владението и съм насъскала звяра подир нея. Аз предположих, че това е негово дело, и се ядосах, че е крил от мен бързия си напредък. Започне ли твоят ученик да крие разни неща от теб, не чакай нищо добро от него.

Кимнах.

— Значи развъждаш тези създания някъде тук?

— Да — отвърна тя. — Освен това ги използвам на още няколко Сенки. Някои от тях дори спечелиха медали на киноложки изложби.

— Аз бих предпочел питбулите — казах. — Далеч по-мили и по-възпитани са. Значи Джулия е оставила тялото в апартамента и е дошла дотук през прохода. В същото време ти си мислела, че Виктор й е видял сметката и се кани да атакува твоята светая светих.

— Долу-горе.

— Той пък си е мислел — особено, след като е открил прохода — че Джулия е станала твърде опасна за теб и затова ти си я отстранила.

— Не знам дали въобще е успял да открие този проход. Както сам знаеш, вратата към него беше доста добре прикрита. С две думи, никой от двама ни не знаеше с какво точно се е захванала тя.