Роджър Зелазни - Рицар на Сенките

— Какво си намислила?

— Нека спрем дотук. Понякога е по-добре да не знаеш прекалено много.

— Тази работа хич не ми харесва.

— Чудесен повод да сменим темата — каза Джасра. — Сериозен противник ли е сега Джърт?

— За мен ли? — попитах. — Или подозираш, че би могъл да се върне за втори опит?

— Интересуват ме и двата аспекта.

— Мисля, че не би се поколебал да ме убие, ако му се удаде възможност — казах аз и погледнах Мандор.

— Боя се, че е така — съгласи се той.

— Що се отнася до това, дали би се върнал тук, за да докопа повече от това, което има в момента, мисля, че ти би могла да прецениш по-добре. Много ли го делеше от постигането на абсолютната сила, която би могъл да му даде Изворът?

— Трудно е да се каже. Може би е успял да усвои около петдесет процента от силата. Но това е само предположение. Това ще го задоволи ли?

— Може би. Колко опасен е сега?

— Много. Особено след като овладее в пълна степен новопридобитите умения. Но той сигурно осъзнава, че мястото ще бъде пазено ден и нощ, вероятно дори от някой, който също е минал през ритуала на Извора. Дори Шару — на фона на последното му преображение — би могъл да му създаде сериозни неприятности.

Захванах се отново с вечерята.

— Вероятно Джулия ще го посъветва да не го прави — продължи тя, — тъй като е добре запозната с това място.

Кимнах. „Ще срещнем, когато му дойде времето“ — бе казала тя. И се бе оказала права.

— Мога ли сега аз да те попитам нещо? — каза Джасра.

— Моля.

— Тай’ига-та…

— Да?

— Предполагам, че дори дъщерята на граф Оркуз не може да се разхожда току-тъй из двореца в Амбър и да влиза в твоите покои.

— Определено — казах аз. — Тя беше дошла заедно с баща си на официално посещение.

— А ще ми кажеш ли кога пристигнаха?

— Сутринта на същия ден. Но се боя, че едва ли ще мога да навляза в детайлите, тъй като…

Джасра махна с отрупаната си с пръстени ръка.

— Не ме интересуват държавните ви тайни — каза тя. — Знам, че Найда често съпровожда баща си като негов личен секретар.

— Е и?

— Нейната сестра беше ли заедно с тях, или си беше останала у дома?

— Става въпрос за Корал, нали така?

— Да.

— Тя пристигна заедно с тях.

— Благодаря — каза Джасра и насочи вниманието си към храната.

По дяволите. Това пък какво беше? Може би тя знаеше нещо за Корал, за което аз дори не подозирах. Нещо, което можеше да обясни настоящите й премеждия. В такъв случай, какво можех да загубя, ако попитам направо?

— Защо? — казах след малко.

— Просто ми беше любопитно — отвърна Джасра. — Познавах добре семейството им… в доброто старо време.

Сантименталност? У Джасра? Никога. Тогава какво?

— Ами ако същото това семейство сега си има някой и друг проблем? — попитах.

— Освен това, че тай’ига-та е обладала тялото на Найда, така ли?

— Да.

— Ще ми е неприятно, ако наистина е така. Какъв е проблемът?

— Ами нещо като пленничество, засягащо Корал.

Изпуснатата й вилица изтрака леко по чинията.

— Какви ги приказваш? — попита тя натъртено.

— Като че ли Корал е попаднала не където трябва.

— Корал? Как? Къде?

— Отговорът ми зависи отчасти от това какво всъщност знаеш за нея — отбелязах аз.

— Просто харесвам това момиче. Не си играй с мен. Какво се е случило?

Виж ти, каква изненада. Не от този отговор имах нужда.

— Сигурно си познавала майка й доста добре?

— Да. Казваше се Кинта. Срещали сме се по време на дипломатически визити. Много красива жена.

— Разкажи ми за бащата на Корал.

— Ами той е член на кралското семейство, но е само далечен роднина на краля. Преди да стане премиер, Оркуз беше посланик на Бегма в Кашфа. Семейството му също живееше в резиденцията на посланика, което означава, че се срещахме сравнително често…

Тя вдигна погледа си — усети, че съм вперил в нея своето Логрус-зрение, прониквайки отвъд образа на Непълния Лабиринт. Очите ни се срещнаха и тя се усмихна.

— О! Имаш предвид истинския й баща? — Тя направи кратка пауза и след това кимна. — Значи наистина има нещо вярно в този слух?

— Но ти не си убедена, че е така, нали?

— Този свят прелива от слухове, повечето от които не можем да проверим. Откъде бих могла да знам, кои от тях са верни и кои не? Пък и защо ли ми е да знам?

— Права си, естествено — казах аз. — Както и да е…

— Поредната забежка на стареца, а? — подхвърли Джасра. — Сигурно вече сте им изгубили броя. Чудя се как въобще е намирал време за държавните дела?