Роджър Зелазни - Рицар на Сенките

— Всички се чудят.

— Честно казано, забелязах у нея известна прилика, която говори в полза на този слух. Но не бих могла да твърдя, че не греша, особено след като не познавам другите членове на тяхното семейство. Та казваш, че наистина има нещо вярно в този слух?

— Да.

— Само заради приликата, или има и още нещо?

— Има и още нещо.

Джасра се усмихна сладко и вдигна вилицата си.

— Има някакво особено очарование в този мит за изгубената принцеса.

— Така е — казах аз и продължих да се храня.

Мандор се прокашля.

— Не е честно — каза той. — Говорите с недомлъвки.

— Прав си — съгласих се аз.

Джасра ме погледна отново и въздъхна.

— Добре — каза тя. — Ще питам аз. Защо мислиш, че е има нещо вярно в този слух? Оо… Ами да. Лабиринтът.

Кимнах.

— Я виж ти. Малката Корал се е разходила по Лабиринта, това ли е новината?

— Да.

— Предполагам, че сега празнува някъде из Сенките?

— Де да беше толкова просто.

— Какво искаш да кажеш?

— Тя изчезна в неизвестна за мен посока. Лабиринтът я запрати натам.

— Как така?

— Добър въпрос. Не знам.

Мандор отново се прокашля.

— Мерлин — каза той, — може би все пак става въпрос за поверителна информация. Бих могъл…

— Не — отвърнах му аз. — Малко дискретност би била напълно достатъчна в този случай. Бих помолил и теб за същото — кимнах към Джасра. — Особено след като сама уточни, че изпитваш към младата дама известна… симпатия.

— Уточних, че много харесвам това момиче — заяви Джасра.

— Добре — отвърнах й аз. — Защото донякъде се чувствам отговорен за случилото се, макар че тя успя добре да ме метне. Затова искам да оправя нещата, доколкото е възможно. Само дето не знам как.

— Какво точно се случи?

— Бях се заел да я разведа из града и двореца, когато тя най-неочаквано пожела да види Лабиринта. Угодих на прищявката й. Докато се връщахме от разходката, Корал ми зададе цял куп въпроси. Разговорът ми се стори съвсем безобиден и затова задоволих любопитството й. Не знаех нищо за слуховете около нейното потекло и дори не подозирах как всъщност стоят нещата. Щом се озовахме при Лабиринта, тя стъпи на него и след това продължи напред.

Джасра пое рязко въздух.

— Той би унищожил всеки, в чийто вени не тече кръвта на Амбър, нали?

Кимнах.

— Но дори ние не сме застраховани срещу този риск — казах след това. — Дори член на кралското семейство би заплатил с живота си за някоя груба грешка.

Джасра прихна.

— Добре, че майка й не е имала връзка с кочияша или с някой от готвачите си.

— За неин късмет не се оказа така. Така или иначе, стъпиш ли веднъж върху Лабиринта, връщане назад няма. Почувствах се задължен да й помогна да стигне до центъра. Или поне да опита да го стори. Освен че реших да се представя като добър домакин, не на последно място си мислех за евентуалните усложнения в отношенията между Амбър и Бегма.

— А те явно са навлезли в доста интересна фаза — подхвърли полушеговито Джасра.

Досетих се, че не би имала нищо против да изпусна някоя по-конкретна дреболия, и не се хванах.

— Би могло да се каже. Във всеки случай, Корал стигна успешно до центъра и после изчезна нанякъде.

— Покойният ми съпруг ми бе споменал, че достигналият центъра може да заповяда на Лабиринта да го пренесе в коя да е точка на Вселената.

— Правилно — съгласих се аз. — Но в случая най-странно беше именно нейното желание. Тя каза на Лабиринта да я пренесе където сметне за необходимо.

— Боя се, че не разбирам.

— Нито пък аз, но тя постъпи именно така и резултатът е налице.

— Искаш да кажеш, че тя просто каза „Пренеси ме там, където пожелаеш“ и след това изчезна?

— Абсолютно вярно.

— Това като че ли говори за някакви зачатъци на разум у Лабиринта.

— Освен ако той просто не е реагирал на нейното неосъзнато желание да посети някое определено място.

— Така е. Предполагам, че такава възможност съществува. Не опита ли да я откриеш?

— Нарисувах Карта с нейния образ. Опитах да се свържа с нея и успях. Тя се намираше на някакво тъмно място. После връзката се разпадна. Това е всичко.

— Кога стана това?

— Преди броени часове, ако преценката ми е правилна — казах аз. — Времето тук тече приблизително със скоростта, с която тече в Амбър, нали?

— Долу-горе. Защо не опита пак?

— Така и не ми остана време на фона на последвалите събития. Освен това се опитвах да измисля някакво друго решение на проблема.

Дочу се леко потракване и тих звън. Долових ухание на прясно кафе.