Роджър Зелазни - Рицар на Сенките

— Ако искаш да знаеш дали ще ти помогна — каза Джасра, — отговорът ми е „да“. Но засега аз също нямам никаква представа как бих могла да го сторя. Може би няма да е зле да опитаме да се свържем отново с нея чрез Картата й. Този път и аз ще се включа. Може пък да успеем да установим контакт.

— Добре — казах аз, оставих чашата и измъкнах колодата си. — Да опитаме.

— И аз ще помогна — заяви Мандор, стана от стола си и се приближи до мен.

Джасра застана от другата ми страна. Протегнах Картата така, че и тримата да я виждаме еднакво добре.

— Да започваме — казах и насочих съзнанието си към Корал.

Едно малко светло петънце, което преди това бях помислил за слънчево зайче, се премести бавно от мястото си върху пода и се настани до чашата ми с кафе. Реших засега да си замълча, след като никой друг още не го бе забелязал.

Насочих мислите си към Корал, но не долових нищо. Усетих как Джасра и Мандор също опитват да се свържат с нея и се присъединих към тях, за да обединим силите си. Още веднъж, по-настойчиво.

Като че ли…

Нещо… Спомних си, че винаги съм се чудил какво точно изпитва Вайъли, когато използва Картите. Сигурно е нещо по-различно от визуалните представи, на които ние се опираме при контакта. Може би нещо подобно…

Нещо подобно.

Долових по-скоро намек за присъствието на Корал. Вглеждах се внимателно в образа й, но той не оживяваше. Картата стана значително по-хладна и все пак усещането беше твърде далеч от ледената трънка, която обикновено изпитвам при осъществяването на контакта. Концентрирах се и опитах още по-настойчиво. Почувствах как Мандор и Джасра направиха същото.

Образът на Корал избледня, но нищо не се появи на неговото място. Все пак продължавах да усещам нейното присъствие, докато гледах втренчено появилата се празнота. Точно както когато се опитам да се свържа със спящ.

— Не мога да преценя дали е само от мястото — каза Мандор, — или…

— Мисля, че над нея тегне заклинание — заяви Джасра.

— Не е изключено част от проблема да се дължи и на това — съгласи се Мандор.

— Но само част — прозвуча в непосредствена близост един приятен, познат глас. — Оплели са я чудовищни сили, татко. Никога досега не съм виждал нещо подобно.

— Дяволския Чекрък е прав — каза Мандор. — Аз също започвам да долавям нещо подобно.

— Да — започна Джасра, — има нещо…

Изведнъж мъглявината се разкъса и аз видях проснатото тяло на Корал. Тя лежеше — очевидно в безсъзнание — на студения под на някакво ужасно мрачно място. Единствената светлина наоколо идваше от огнения кръг около нея. Дори да го бе поискала, тя едва ли щеше да успее да ме пренесе при себе си и…

— Чък, можеш ли да ме пренесеш при нея? — попитах.

Образът започна да избледнява още преди да чуя отговора. Усетих някакъв хладен полъх. Минаха няколко секунди преди да осъзная, че тоя идва от вече леденостудената Карта.

— Не мисля, не бих искал да го сторя, пък и няма нужда — отвърна Чък. — Силата, която я държи там, вече усети присъствието ти и дори в този миг се движи към теб. Има ли някакъв начин, по който да изключиш тази Карта?

Закрих образа на Корал с длан. Това обикновено е напълно достатъчно. Не последва нищо. Дори леденото течение като че ли стана по-осезаемо. Повторих движението на ръката си и го подкрепих с мисловна заповед. Силата, каквато и да беше тя, се фокусира върху мен.

Знакът на Хаоса се стовари върху Картата. Тя отхвръкна от ръката ми, а аз политнах назад и ударих рамото си в ръба на вратата. Мандор залитна и се хвана за масата, за да запази равновесие. Чрез своето Логрус-зрение успях да видя как от Картата излетяха гърчещи се снопове светлина, миг преди тя да падне на пода.

— Какво стана? — извиках аз.

— Връзката беше прекъсната — отвърна Чък.

— Благодаря ти, Мандор — казах.

— Но сега силата, която се опитваше да те достигне през Картата, знае къде се намираш — отбеляза Чък.

— И откъде си толкова сигурен?

— Това е предположение, което се гради на факта, че тя все още се движи към теб. Все пак ви дели сериозно разстояние. Мисля, че ще й трябва около четвърт минута, за да те достигне.

— Ще те помоля за едно малко уточнение — обади се Джасра. — Тази сила само към Мерлин ли се е устремила, или иска да докопа всички ни?

— Не съм много сигурен. Мерлин е в центъра на нейния фокус. Нямам никаква представа какво би направила силата с вас.

Докато Джасра и Чък си приказваха, аз отидох залитайки до Картата на Корал и я вдигнах от пода.