Роджър Зелазни - Принц на Хаоса

— За какво?

— Нали Коруин е убил Борел Хендрейк по време на Битката за Лабиринта.

— Те гледат философски на подобни неща.

— Всъщност от неговия разказ останах с впечатлението, че двубоят не е минал съвсем по правилата, макар че не вярвам да е имало някакви свидетели.

— Тогава просто не разравяй отново жаравата.

— Не съм и мислил да го правя. Просто се чудех дали не е възможно да са научили все пак някакви подробности, които да са сметнали за недостойни. Мислиш ли, че зад изчезването на баща ми могат да стоят те?

— Не знам — отвърна той. — Не си представям как това би се вписало в техните представи за достойнство и чест. Предполагам, че можеш да ги попиташ направо.

— Значи просто да отида при тях и да им кажа: „А бе, да сте отвличали баща ми?“

— Има много по-добри начини да се отгатне нечие отношение. Доколкото си спомням, ти получи в младостта си няколко доста ценни урока в това отношение.

— Но аз дори не се познавам с тях. Е, може и да съм се запознал с някоя от сестрите по приемите. Освен това се сетих, че съм виждал Ларсус и жена му няколко пъти от разстояние, но това е всичко.

— Хендрейк ще изпратят свой представител на погребението. Ако те представя, ти сигурно би могъл да пуснеш обаянието си в действие и да научиш някои важни подробности.

— Знаеш ли, това май ще е единственият възможен начин — казах аз. — Моля те, бъди така добър да ме представиш.

— Чудесно.

Мандор разчисти масата с един жест и веднага я зареди отново. Този път върху нея се появиха палачинки с най-невероятни пълнежи и заливки, както и нова порция пресни кифлички с различни подправки. Хапнахме, без да говорим, наслаждавайки се на меката топлина на въздуха, на птичите песни и лекия ветрец.

— Иска ми се да разгледам Амбър на спокойствие — подхвърли той след известно време.

— Сигурен съм, че ще успея да го уредя — отвърнах аз. — Искам лично да те разведа. Знам една страхотна гостилница на Алеята на Мъртъвците.

— Сигурно е „При Кървавия Еди“.

— Би била, ако не сменяха периодично името.

— Чувал съм за нея и ми беше доста любопитно.

— Някой ден непременно ще отидем.

— Чудесно.

Мандор плесна с ръце и на масата се появиха съдове с плодове. Долях си кафе и опитах кадотските смокини в разбита сметана.

— Ще обядвам с майка ми — отбелязах аз.

— Да. Чух ви.

— Виждахте ли се често с нея напоследък? Как живееше тя?

— Както сама каза — в усамотение.

— Смяташ ли, че е намислила нещо?

— Вероятно — каза той. — Не си спомням да е седяла някога със скръстени ръце.

— Някаква представа какво точно?

— Защо да гадаем, след като най-вероятно тя ще ти го каже направо?

— Мислиш ли?

— Ти имаш предимството пред всички останали да си неин син.

— И пречка в живота в известен смисъл.

— Все пак тя сигурно би споделила с теб неща, които няма да каже на никого.

— С изключение на Джърт, може би.

— Как ти хрумна това?

— Винаги го е обичала повече от мен.

— Странно, чувал съм го да казва същото за теб.

— Виждате ли се често?

— Често? Не.

— А кога се видяхте за последен път?

— Преди около два цикъла.

— Къде е той?

— Тук, в Хаос.

— В Сауал? — Имах видения, в които той се присъединяваше към предстоящия обяд. Не бих простил нещо подобно на Дара.

— В някое от по-затънтените му измерения, струва ми се. Трудно е човек да разбере кога точно се прибира, колко време остава тук и кога си тръгва.

Сещах се за някои от резиденциите в крайните измерения на Сауал. Щеше да ми е доста трудно да го проследя, ако тръгне по страничните им коридори, които проникват дълбоко в Сенките. Не че имах желание да се занимавам с нещо подобно точно сега.

— Какво го е довело тук този път? — попитах аз.

— Същото, което и теб — погребението. Както и всичко свързано с него.

Всичко свързано с него. Точно така! Ако наистина се подготвяше заговор, който да ме възкачи на трона, Джърт щеше просто да ме следва на крачка-две, докато накрая настъпи неговият час.

— Може да ми се наложи да го убия — казах. — Не искам да го правя, но той не ми оставя кой знае какъв избор. Рано или късно ще ме въвлече в ситуация, от която жив ще излезе само един от нас.

— Защо ми го казваш?

— За да си наясно какво мисля по въпроса. Освен това се надявам, че ще използваш цялото си влияние върху него, за да го убедиш да си намери друго хоби.

Мандор поклати глава.

— Моята дума отдавна не значи нищо за Джърт — каза той. — Той би послушал вече само Дара. Освен това си мисля, че все още го е страх от Сухай. Предлагам ти да поговориш с нея за това.