Роджър Зелазни - Принц на Хаоса

— Доста предположения се натрупаха — отбелязах аз.

— Не забравяй за рязката промяна, настъпила у Бранд. Като се прибави и неговата цел — да унищожи Реда и да възцари Хаоса над цялата Вселена, всичко ще ти прозвучи много по-аргументирано.

— Слушам те.

— На един определен етап Лабиринтът установил — или пък е било така от самото начало — способността си да създава „духове“, мимолетни копия на своите адепти. Идеята е наистина впечатляваща. Бях адски заинтересован, когато научих за това. Прикрепих тези факти към тезата си, че Лабиринтът и Логрус са способни да променят хода на събитията. Чудя се дали пък ролята на баща ти не е била просто да спре Бранд?

— Нещо не те разбрах — казах аз. — За каква „роля“ става въпрос?

— Имам чувството, че той е бил истинският избор на Лабиринта за нов крал на Амбър. Още повече, че той вероятно е бил лесен за манипулиране, тъй като това е отговаряло на неговата собствена цел. Замислих се за неочакваното му възстановяване в клиниката на Сянката Земя, както и за странните обстоятелства около инцидента, който го е пратил там. Благодарение на различните времеви потоци Бранд е могъл да бъде едновременно на две места — в своя затвор и край езерото, следящ пътя през мерника на пушката си. Жалко, че той вече не е между живите, за да можем да поговорим с него.

— Нови предположения — подхвърлих аз и сдъвках и последната хапка от омлета си. — Но въпреки това ми е доста интересно. Моля те, продължи.

— Междувременно баща ти размислил за трона. Но той все още е бил избраник на Амбър. Амбър спечели войната. Лабиринтът беше поправен, а балансът между Силите — възстановен. Рандъм е бил следващият избор за монарх — подходящ продължител на предишната линия, — предложен този път от Еднорога, а не избран според Кодекса на приемствеността, с който се съобразяват амбъритите.

— Никога не съм гледал на събитията от този ъгъл.

— Но преди това твоят баща — несъзнателно, според мен — успял отново да наклони везните. Боейки се, че Оберон няма да успее да възстанови Първичния Лабиринт, той създал нов. Но страховете му се оказали напразни. Така Знаците на Реда станали два, вместо един. Все пак новият Лабиринт имал своя независима структура, затова неговата поява не увеличила директно мощта на първия Лабиринт. Той само неутрализирал част от проявите на Логрус.

— Това ли е заключението, до което стигна след като двамата с Файона проучихте въпроса?

Мандор кимна бавно и пийна от сока си.

— Оттам и зачестилите Бури на Сенките, което пък ни връща в настоящия момент.

— Да, настоящият момент — казах аз и си долях кафе. — Който, както вече отбелязахме, става все по-интригуващ и по-интригуващ.

— Именно. Твоята история за момичето Корал, което поискало от Лабиринта да я изпрати на най-подходящото място, се оказа доста многозначителна. Как реагирал Лабиринтът? Изпратил я в друг Лабиринт сред Сенките и изгасил осветлението, за да се наложи след това ти да я спасиш, като между другото възстановиш неговото непълно отражение. След като си го възстановил, то е престанало да бъде само отражение, а се е превърнало в нова версия на Първичния Лабиринт, която той е погълнал. Заедно с нея вероятно е била погълната и цялата Сянка, което е увеличило допълнително силата на Лабиринта. Предимството пред Логрус нараснало още повече. Знакът на Хаоса е бил принуден да потърси сериозен ход в своя полза, за да възстанови баланса. Точно затова се е решил на риска да проникне дълбоко във владенията на Реда и да направи отчаян опит да си възвърне Окото на Змията. Но и тази авантюра завърши безуспешно, тъй като в решаващия миг се намеси онзи странен обект, който ти наричаш Дяволски Чекрък. И така везните все още са наклонени в полза на Лабиринта, което пък води до тази нездрава атмосфера.

— Нездрава за Логрус.

— За всички, бих казал. Докато балансът не бъде възстановен, Силите ще бъдат в непрекъснат конфликт, а сред Сенките и в двете кралства ще цари бъркотия.

— Значи трябва да се направи нещо в полза на Логрус?

— Това го знаеш отдавна.

— Да речем, че го знам.

— Логрус е общувал пряко с теб, нали?

Припомних си за онази нощ в параклиса между Сенките, когато бях изправен пред избора между Змията и Еднорога, между Логрус и Лабиринта. Но тъй като тогава се почувствах насилен да взема решение, аз отказах да го сторя.

— Да, така е.

— Искал е ти да станеш негов избраник?

— Май че да — казах аз.

— И?…