Роджър Зелазни - Принц на Хаоса

— Татко? Чуваш ли ме?

Черната плоскост на Картата придоби дълбочина. Някъде в дъното на бездната като че ли се раздвижи нещо.

— Мерлин? — Думата долетя съвсем слабо, но бях сигурен, че чувам неговия глас да ме вика. — Мерлин?

Движението в мрака се оказа напълно реално. Нещо се бе спуснало към мен.

То излетя от Картата право срещу лицето ми, с пърхащи черни крила, с грак — врана или гарван, черно, черно.

— Забранено! — извика то. — Забранено! Обратно! Изтегли се!

Птицата закръжи над главата ми, а Картите ми се пръснаха на пода.

— Не се приближавай! Забранено място!

После се измъкна през вратата и аз я последвах. Твърде късно — не можах да я зърна никъде.

— Птичко! — извиках. — Върни се!

Но отговор не последва. Не чух и шум от пърхащи крила. Проверих и останалите стаи, но в тях също не открих нищо.

— Птичко…

— Мерлин! Какво има? — чух някъде високо над мен. Погледнах нагоре и видях Сухай да се спуска по кристално стълбище пред вибриращ воал от светлина. Небето зад гърба му бе отрупано със звезди.

— Търся една птица — отвърнах аз.

— О! — възкликна Сухай, стъпи върху прозрачната площадка в края на стълбите и стъпалата тутакси изчезнаха заедно с воала. — Каква птица?

— Голяма и черна — казах аз. — И освен това говори.

Той поклати глава.

— Мога да ти намеря такава.

— Тази беше по-особена.

— Тогава съжалявам, че си я изпуснал.

Върнахме се в коридора, тръгнахме наляво и отидохме отново в дневната.

— Подът е покрит с Карти — отбеляза вуйчо ми.

— Опитвах се да използвам една, но тя почерня и от нея излетя птица, която грачеше: „Забранено!“ Затова изпуснах останалите.

— Май човекът, с когото си искал да се свържеш, е голям шегаджия — подхвърли Сухай. — Или пък е омагьосан.

Коленичихме на пода и той ми помогна да съберем Картите.

— Второто ми се струва по-вероятно — казах. — Картата беше на баща ми. Опитвам се да се свържа с него от доста време и за пръв път бях на път да успея. Всъщност дори чух гласа му, идващ от мрака, малко преди птицата да ни прекъсне.

— Като че ли е заточен в тъмнината и може би е пазен от магически сили, така ли?

— Точно така! — казах, докато подравнявах Картите, за да ги прибера в кутията.

Никой не може да промени елементите на Сенките, когато се намира в пълен мрак. Мракът е също тъй ефективен, когато трябва да се попречи на някой амбърит да избяга, както и слепотата. Тази мисъл внесе известна яснота в последното ми премеждие. Ако някой би пожелал да заточи някъде Коруин, сигурно би избрал място, където да не прониква никаква светлина.

— Срещал ли си някога баща ми? — попитах аз.

— Не — отвърна Сухай. — Разбрах, че е посетил Хаос за кратко след края на войната. Но така и не успях да се запозная с него.

— А да знаеш какво точно е правил тук?

— Доколкото си спомням, бил е приет от Суейвил и неговите съветници заедно с Рандъм и другите амбърити малко преди подписването на примирието. Чух, че след това поел по своя път, макар да не знам къде точно го е отвел той.

— И в Амбър ми казаха нещо такова. Чудя се… Баща ми убил един местен благородник — лорд Борел, малко преди края на битката. Мислиш ли, че е възможно роднините на Борел да са опитали да си отмъстят?

Сухай тракна два пъти със зъби и облиза устните си.

— Родът Хендрейк… — каза той замислено. — Едва ли. Твоята баба беше Хендрейк.

— Знам. Но аз никога не съм бил особено близък с тях. Не се погаждахме особено с Хелграм…

— Родът Хендрейк се състои почти изцяло от воини — продължи Сухай. — Величието на битката, бойната слава, такива ми ти работи. Нещо не ги виждам да се занимават с подмолни отмъщения за дела, извършени по време на битка.

Припомних си разказа на баща си и попитах:

— Дори ако са счели убийството за недостойно?

— В такъв случай, не знам. Трудно е да се прецени чуждата реакция в по-заплетените ситуации.

— Кой оглавява сега рода Хендрейк?

— Херцогиня Белиса Майноби.

— А херцогът, нейният мъж — Ларсус… Какво стана с него?

— Загина при битката за Лабиринта. От ръката на принц Джулиън, ако не ме лъже паметта.

— А Борел беше техен син?

— Да.

— Ох. Цели двама. Не знаех.

— Борел има двама братя, доведен брат и доведена сестра, много чичовци, лели, братовчеди. Да, родът им е голям. А жените на Хендрейк не отстъпват по нищо на мъжете.

— Да, разбира се. Как иначе ще се пеят песни като „Не вземай жена от такава рода“? Има ли някакъв начин да разбера дали Коруин е имал вземане-даване с тях, докато е бил тук?