Кевин Андерсън - Скритата империя

Започваше да се пита кой кого е прелъстил.

Щом старицата се завърна на Терок, умората от многото години служба се вдигна от раменете й, сякаш от гърба й бяха излетели кондорови мухи. Като всеотдайна зелена жрица, Отема обичаше да си е у дома, сред световните дървета.

На Земята бе имала разкошно жилище в дипломатическата част на Двореца на шепота и в кралската градина растяха много световни дървета. И все пак Отема копнееше да стъпва по почвата на Терок с боси крака, да гали дебелите дънери и да усеща милувката на преплетените клони.

На сто тридесет и седем години тя беше най-старата зелена жрица. След толкова продължителна симбиоза кожата й бе станала тъмнозелена. Отема поддържаше здравето си чрез своята връзка с гората и всеотдайното изпълнение на задълженията си, но сега се радваше, че се е върнала, за да си отдъхне, да учи и да се моли.

Световната гора изглеждаше неспокойна, сякаш обмисляше дълбока тайна или постепенно осъзнаваше скрита тревога. Никой зелен жрец не я разбираше напълно, но всички се доверяваха на преценката на дърветата и бяха нащрек.

Като терокски посланик на Земята, Отема беше служила на световната гора и бе водила непримирима борба с амбициозната Ханза. Строга и непреклонна, старицата си беше спечелила прякора „Желязната лейди“, като се бе съпротивлявала на методите на убеждение на председателя Венцеслас и беше отблъсквала настойчивото настояване на Ханзейския съюз за още зелени жреци. Отема все още не знаеше кого ще изберат за неин заместник, ала не му завиждаше.

Когато слезе от совалката на поляната, тя тръгна с бавни, ала прецизни крачки, не защото бе крехка, а защото всичките й движения бяха внимателни. Изправи се под слънцето на Терок и вдигна поглед към развълнуваното море от върхари. Широко разпери зелените си ръце, затвори очи и дълбоко вдиша песента на световните дървета.

Въпреки скрития страх Отема усети приветствен повей в сънения разум на гората, щастливо приветливо трептене. Чу поздравите на зелените жреци, които бяха останали там, както и по-слабото ехо на другите, пръснати с фиданките си из Спиралния ръкав.

— О, благодаря ви — каза тя. Знаеше, че дърветата ще я чуят, а също и всички жреци. Почувства се освежена, по-млада с десетина години.

Дълго преди да достигнат нейната възраст, мнозина зелени жреци се уморяваха от живота и се оставяха да се слеят с гората — не да умрат в обикновения смисъл, а да бъдат поети в база данните на дърветата и клетките им да бъдат включени в постоянно растящата биологична мрежа. Ала Отема смяташе, че работата й все още не е довършена.

При совалката я посрещна Ярод, виден зелен жрец.

— Радваме се, че се връщаш при нас, Отема. Отец Идрис и майка Алекса молят да се срещнеш с тях веднага щом се освежиш.

— Чувствам се освежена само от това, че отново съм сред световните дървета, Ярод. Няма смисъл да се бавя. — Тя се обърна и тръгна. Жрецът забърза след нея.

Идрис и Алекса седяха на орнаментираните си кресла в тронната зала. Бяха облечени в официалните си владетелски одежди и носеха високите си корони.

— Много се радваме, че се връщаш от дългата си и усърдна служба, Отема — каза Алекса и се усмихна. — Многото години на Земята са те изтощили. Сигурно си щастлива, че отново можеш да общуваш с дърветата на родна земя.

Старицата оправи посланическите си дрехи, украсени с различни символи на джунглата и мисловни модели на световните дървета, и се поклони. Въпреки преклонната възраст, крайниците й все още бяха гъвкави.

— И все пак, ако гората ме помоли да продължа да изпълнявам задълженията си на посланик, с радост ще й служа.

Отец Идрис вдигна тъмнокожата си ръка.

— Не се безпокой за това, Отема. Твоите задължения са в най-добрите ръце и нашите отношения със Земята ще продължат да градят постигнатото от теб.

От една странична ниша излезе дъщеря им Сарейн. Носеше традиционен шал от копринени нишки върху индигов костюм, който бе модерен на Земята. Отема погледна младата жена и видя в очите й гордост и амбиция. Полазиха я неспокойни тръпки.

— След много обсъждания решихме да назначим дъщеря ни Сарейн за нова посланичка на Земята — каза майка Алекса. — Тя е учила в Ханзата и познава много влиятелни хора на тази планета, включително председателя Венцеслас. Няма по-подходящ кандидат за тази длъжност.

Отема не показа разочарованието си, само присви твърдите си очи и ги впи в Сарейн, която, изглежда, се радваше на назначението си.