Кевин Андерсън - Скритата империя

Винаги, когато не можеше ясно да определи в коя посока да продължи, просто прегръщаше дънера на най-близкото световно дърво и притискаше голите си гърди към люспестата му кора. Щом кожата й докоснеше дървото, насочващите мисли в ума й се изостряха и тя отново се затичваше, изпълнена с енергия, без да обръща внимание на изтеклите часове и обкръжаващата я пустош.

Накрая гората притъмня и се изпълни със зелени сенки като опушено стъкло. Мракът бе успокоителен, а не зловещ. Като в утроба. Нира разтваряше клони пред себе си, високи стръкове трева и бурени, навлизаше все по-навътре в мрежата от лиани… докато гората окончателно не я погълна.

Не можеше да помръдне. Раменете й се притискаха в твърди клони, които бяха здраво преплетени. Настойчиви лиани се увиваха около краката й. Листата докосваха лицето, носа, устните й. Нира затвори очи и остави гората да я гали.

Чувстваше се така, сякаш падаше, макар че тялото й оставаше изправено. Едва можеше да помръдне с пръсти, докато гората я прегръщаше… и я поемаше в себе си.

Навлязла дълбоко в най-гъстата световна гора, Нира прекара много часове в мистичен транс. Виждаше през очите на листата, гледаше през милиони многофасетни лещи към всички перспективи на световната гора. Информация и впечатления ревяха в стремителен въртоп около нея.

Сякаш през криви огледала зърваше други планети, други горички от световни дървета, които бяха посадени и отгледани от мисионери. Никога не си бе представяла нещо толкова грамадно, толкова сложно — и все пак, дори с помощта и насърчението на световните дървета наоколо, виждаше съвсем мъничка част от потенциала на гората.

Беше поразително.

После сърцето на световната гора й заговори по-ясно, по-ужасно. Усети далечен, безформен страх от древен враг.

Огън.

Опустошение.

Смърт на светове.

Бяха попарени горички от фиданки, бяха загинали цели цивилизации и съвсем малка частица от галактическата световна гора бе оцеляла тук, изолирана на Терок.

Нира не можеше да извика, не можеше да определи дали тези кошмарни образи и страхове са история, или пророчество. После видя гигантски сферични кораби като бодливи топки от лед, скрита империя, водеща титанична война. Те идваха.

Потресена от видението и замаяна от новата си връзка със световните дървета, Нира най-после излезе от задушаващата, подхранваща прегръдка на разумната гора. Сърцето й се блъскаше в гърдите, и пророчеството тежеше в ума и душата й. Изобщо не беше очаквала такова нещо.

Вървеше като насън. Прекоси блатото, без да поглежда към водата. Злобните влечуги се отдръпваха от пътя й, сякаш усещаха, че е под закрилата на гората. Когато слънчевите лъчи заиграха по ръцете и бедрата й, Нира без изненада забеляза, че плътта й е станала бледозелена. Сега в епидермиса й живееха симбионтните алги, зеленикав оттенък, който щеше да увеличи телесната й сила чрез фотосинтеза. С възрастта зеленият цвят щеше все повече да потъмнява.

Нира докосна късо подстриганата си коса и острият мъх опада като цветен прашец. Окапаха дори веждите и миглите й.

В ума си вече чуваше дърветата като постоянни спътници, органична база данни и полуспящ разум в цялото й същество. Той винаги щеше да е с нея. Никога повече нямаше да изпита пълна тишина и самота. Знанията бяха възхитителни, безкрайни мисли и спомени… наред с ужасния страх от надвисналата катастрофа. Как щеше да го преодолее?

С бързи крачки и решително изражение, Нира се затича обратно към селището, където най-после можеше да се присъедини към другите зелени жреци като пълноправен член на техния орден. И трябваше да ги предупреди за опасността, която й беше показала световната гора.

Ала когато задъхано описа видението си на Ярод, зелените жреци около него просто кимнаха и се навъсиха.

— Вече знаем — каза Ярод.

ТЪЙ като беше командващ земните въоръжени сили, генерал Кърт Ланиан можеше да използва всички възможности на симулационната зала, когато пожелае. Пълно с компютри, холопрожектори, интерактивни системи и подробни навигационни карти, секретното помещение бе най-модерното и скъпо съоръжение от този род на целия Марс.

С всички ресурси и разузнавателни данни, събрани през близо двата века от срещата с Илдирийската империя, тук Ланиан можеше да получи отговори на въпросите си… или поне обосновани предположения. Оставаха много въпроси за културата, обичаите, реакциите и тайните на извънземната цивилизация и генералът искаше да е подготвен за всяка възможност.