Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Базил знаеше, че преиграва поради напрегнатостта си около офанзивата на Оскивъл. Факт бе, че непокорните и независими кланове не бяха предприели никакви действия срещу Ханзата, но и надали особено зачитаха интересите на Земята.

В Ханзата рядко се появяваха скитнически компита, макар понякога да пътуваха с циганските кораби, които търгуваха с колониите. Хрумна му да се възползва от възникналата възможност.

— Ще поема отговорността за това компи, ефрейтор. Ако имаш някакви въпроси, обърни се към офицера, на когото си подчинен.

— Да… да, сър.

Базил се обърна към компито. Наистина необикновена възможност. Твърде рядко възникваше шанс да разговаряш със скитническо компи в отсъствието на скитник.

— Последвай ме, ЕА. Нека побъбрим.

— Да, сър.

Той заведе ЕА в една празна стая, в която имаше маса и няколко комуникационни екрана, вероятно помощна стая за свободния персонал.

— Та така, би ли ми казала къде си била?

— Собственичката ме изпрати с инструкции да изпълня една семейна поръчка.

— Чудесно. — Базил изпука пръсти. — Но къде точно отиде?

— Където ме инструктира да отида моята собственичка. Забранено ми е да разкривам секретна информация на член на Ханзата.

В съзнанието на Базил звънна предупредителен сигнал. Значи компито бе със задействана специфична програма да пази тайни от Теранския ханзейски съюз? Отдавна подозираше, че неуправляемите скитници открито или неволно действат срещу Ханзата. Те не бяха подписали Хартата. Не съблюдаваха законите на Съюза, не зачитайки останала част от човешката цивилизация. Начинът им на живот бе твърде примитивен, ограничен в няколко бездомни клана. Защо се държаха така загадъчно?

През последните няколко години огромен брой скитнически товарни кораби без документи бяха засичани от патрули на ЗВС. Всички бяха натоварени със запаси от екти, въпреки че ЗВС бяха обявили възбрана над цялото налично космическо гориво. Как успяваха да продават на други клиенти, пренебрегвайки ханзейските военни? Нямаше никакво съмнение, че скитниците крият нещо.

Той обмисли следващия си въпрос.

— ЕА, давам ти директна заповед. Твоята собственичка не е тук, а твоята програма ти разпорежда да изпълняваш инструкциите на всеки човек.

— Доколкото не ощетяват други хора — отвърна ЕА. — И доколкото не са в пряко противоречие с предварително дадените ми инструкции от моята собственичка.

— Ти си се завърнала от личната си мисия, следователно си изпълнила инструкциите. Така ли е?

ЕА направи пауза.

— Изпълних последната си задача, да.

Базил се усмихна.

— Добре, значи няма да се притесняваме по този въпрос.

Компитата не бяха твърде интелигентни и съобразителни. Щеше да започне с базисна информация и факти, които така или иначе можеше да получи от ЗВС файла на собственика на компито.

— Твоята собственичка е офицер в Земните въоръжени сили, така ли?

— Да, тя е командир на крайцер манта.

Базил повдигна вежди. Малко скитници бяха постъпили на служба. Аха, може би командир Тамблин, извършила истински подвиг при поражението на Буунов брод. Нима беше въдворена къртица във войската? До колко съществена информация имаше достъп? Усети тревога, но компито може би щеше да му помогне да установи някои подробности.

— Твоята собственичка е скитничка, нали? Командващ Тамблин?

— Да.

— От коя планета е тя?

ЕА запази необичайно безмълвие.

— Не мога да разкрия тази информация.

Базил се изуми.

— Не можеш да ми кажеш от коя планета е? Това е абсурдно. Има го във всичките й лични документи. С какво се занимава кланът Тамблин? Какви снаряжения и кораби управляват?

Компито стоеше като вкочанено.

— Съжалявам, сър. Не мога да отговоря на тези въпроси.

— Разбира се, че можеш. Настоявам. Всъщност това е пряка заповед.

За пълно изумление на Базил в очните дъна на ЕА проблеснаха слаби искрици. Механичните й ръце потрепнаха и тя застина в мъртва тишина. Всички индикаторни светлинки върху лицето й помръкнаха.

— ЕА, отговори.

Базил пристъпи към компито и докосна металния корпус. Вътрешността беше топла. Дали не се бе стопила вътрешната верига? Сякаш всички системи бяха повредени.

— Какво става, по дяволите? Ти го направи нарочно!

Огледа се наоколо, сякаш за да провери дали някой не го е видял.

— Не мога да повярвам!

Замисли се. Въпросите му бяха сравнително безобидни, но скитническото компи явно имаше вградена някакъв самоизключващ се защитен механизъм. Всяко запитване за дейността на скитниците или разположението на базите им задействаше окончателно изключване, пълно изтриване на паметта и програмата. Твърде обезпокоително.