Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Да, Базил, а ти упорито не се съобразяваш с предложенията ми. — Питър отвърна с непоколебим поглед на втренчените в него очи. — Предлагам да направим щателна проверка на производството на бойните компита, най-добрите ни програмисти да анализират инсталирания в тези нови машини код и да закрием производствените линии, докато не се уверим, че не създаваме собствения си троянски кон.

— Да закрием производствените линии? Абсурд! — възкликна директорът на промишлеността.

— Поредното великолепно, ползотворно предложение — обобщи саркастично Базил. — Не можем да си позволим да спираме производството на бойни компита… особено преди да сме разбрали какво ще е случи на Оскивъл. Ако претърпим поражение там, на ЗВС ще се наложи да заместят огромна част от нашите сили.

Питър изпитваше нарастващо притеснение.

— Ако някой друг от присъстващите бе направил предложение, щеше да се вслушаш.

Този път председателят скочи, по-разгневен отвсякога.

— Никой друг не би направил подобно нелепо предложение. След няколко часа заминавам на Марс. На главата ми са предостатъчно проблеми, с които трябва да се справя, и не ми е нужен някакъв капризен крал като капак на всичко. Стой настрана от производството на компитата. Точка. Разбираш ли? И ако продължаваш да се намесваш в заседанията ни, отсега нататък ти забранявам да ги посещаваш.

Питър не вярваше на ушите си.

— И коя охрана ще попречи на мен да отида там, където пожелая?

Базил пое ролята на строг родител.

— Нямам време сега, така че не ме ядосвай. Ако продължаваш да създаваш проблеми, мога напълно да те отстраня, Питър.

Съветниците в тясната зала затаиха дъх.

Питър запази невъзмутимост.

— Не и законно, господин председателю. Прочел съм Ханзейската харта много внимателно. Ти може и да контролираш положението, но трилионите граждани на ханзейските светове почти не са чували за теб. Аз съм техен крал, независимо дали ти харесва, или не. Готов ли си да инсценираш военен преврат, за да ме лишиш от короната? Или планираш да изпратиш безшумен убиец в спалнята ми някоя нощ? Друг начин няма. — Той присви очи. — Всъщност, Базил, от нас двамата единствен ти, председателят на Ханзейския съюз, можеш да бъдеш обвинен в държавна измяна и законно отстранен. Не и кралят.

Базил изрева:

— Махнете го оттук!

Кралската стража пристъпи напред сащисана, без да знае чии заповеди да изпълнява. Присъстващите ханзейски сановници знаеха, че кралят е марионетка, но какво щяха да си помислят гвардейците, придворните служители, поданиците му?

Питър реши да не усложнява ситуацията и да не подлага на проверка лоялността на охраната. Без да даде възможност на Базил да продължи да настоява, той се оттегли доброволно. Никой от двамата не бе победител, но председателят най-после бе отправил заплахата си публично и достатъчно ясно. А Базил, от своя страна, бе разбрал, че кралят няма особено желание да се оттегли.

На всички бе станало ясно, че правилата са се променили.

След като сплашващите наказателни сили на ЗВС приближиха пръстените на Оскивъл, всички скенери бяха разгърнати, а проучвателните и разузнавателни кораби изстреляни да изследват системата и да планират операцията. Знаеха, че хидрогите се спотайват някъде там под облаците. ЗВС трябваше само да ги принудят да се покажат.

Генерал Ланиан издаде заповед от огромния флагман „Голиат“:

— Това не е учение. Извършваме опасна мисия. Надявам се, че всички сте готови за нея.

Брадичката му излъчваше непоколебимост, кокалчетата на ръцете му бяха побелели, а очите му проблясваха решително.

Зеленият жрец Росия винаги усещаше реалността на опасностите. След като научи за стародавното съперничество между хидрогите и световната гора, усещаше заплахата съвсем осезаемо. А сега се бяха отправили направо към гнездото на гибелните създания. Древните врагове.

Много отдавна хидрогите бяха унищожили почти напълно дърветата и световната гора нямаше никакво желание да се сражава отново. Струваше му се, че дърветата приемат с неохота да участват в акцията и се надяват единствено да установят контакт с врага. Но Росия таеше слаба надежда.

Изолирана на Терок, световната гора беше пасивна и изпитваше страх от ново избухване на конфликта… но сега хидрогите явно се бяха надигнали и унищожаваха всеки горист свят по пътя си. Росия усещаше тревогата да пронизва цялата световна гора. Последните оцелели световни дървета се криеха от хидрогите цели десет хиляди години. Едва неотдавна дърветата бяха започнали да се разрастват и разпространяват и върху други планети.