— Нямам никакво доказателство за някакъв конкретен пропуск, крал Питър, а само съмнения — отвърна ОХ. — Ние не познаваме пълния капацитет на тези бойни компита, Кликиското програмиране е непонятно за мен. Като учител винаги съм те насърчавал да задаваш въпроси, когато не разбираш нещо. Длъжен съм да съблюдавам собствените си инструкции.
Питър погледна учителското компи.
— Повярвай ми, ОХ, не само ти си задаваш подобни въпроси.
— Не е моя работа да поставям под въпрос производствените процеси или взетите от председателя Венцеслас решения.
Питър се намръщи.
— Ролята ти е да ми даваш правилни и целенасочени съвети. Боя се, че председателят не е в състояние да прецени обективно възможните последици от прилагането на технология, която не разбираме, но ще… разговарям с него по този въпрос.
В деня преди Базил Венцеслас да замине на базата на ЗВС на Марс, за да наблюдава офанзивата на Оскивъл, Питър спешно посети стратегическо заседание в държавната сграда на Ханзата. Беше кратко обсъждане с изтъкнати военни и икономически съветници, но Питър бе разтревожен, че Базил не му бе съобщил за провеждането му. Беше му дотегнало да се отнасят с него като излишен.
Пое дълбоко въздух и влезе в залата с вирната брадичка, прекъсвайки разговора.
— Можем да започваме, господа. Моля да бъда извинен, ако съм ви накарал да чакате. Предполагам, че не сте обсъждали нищо съществено преди пристигането ми?
И заби поглед в председателя, върху чието лице се появи израз на раздразнение. Никой не му отговори, но съветниците изчакаха, докато кралят заеме свободното място начело на масата.
Председателят се обади:
— Офанзивният флот на генерал Ланиан ще пристигне в набелязаната система рано утре сутринта. Съобразно плана ЗВС ще отделят един ден за подготовка, а аз ще наблюдавам операциите от Марс. Зелените жреци ще подсигуряват директни съобщения от Оскивъл — каквото и да случи там.
Базил прожектира диаграма със състава на огромната бойна група, която се бе отправила към Оскивъл, броя на реморите и мантите с екипажи от бойни компита и общия план на нападението при неуспех на опитите на Роб Бриндъл да установи контакт.
Питър поглъщаше всяка подробност. Неговият предходник никога не бе обръщал внимание на друго, освен на церемониалните си задължения; бе оставял на Ханзата да решава всички политически проблеми, докато той действаше единствено като говорител. Питър обаче винаги бе проявявал загриженост и интерес. Ако трябваше да е говорител на решенията на Ханзата, да поднася извинения за грешките и да има заслуга за успехите, имаше право да даде своя принос.
Като си спомни казаното от ОХ за кликиската технология, Питър даде израз на съмненията си.
— Господа, загрижен съм, че разчитаме прекалено много на нашите нови бойни компита в подобна съдбоносна ситуация. Както знаете, дори нашите кибернетични инженери не разбират напълно инсталираните от тях модифицирани програми, които просто са копирани и приложени за употреба. Това никого другиго ли не притеснява?
Базил го погледна, както лекар поглежда пациента си, за да му намекне, че е крайно време да млъкне.
— Питър, запази спокойствие. Няма нищо, за което да си помислил и което да е събудило тревогите ти, което вече да не съм преценил.
Питър забарабани с пръсти по масата, забелязал, че и някои от съветниците очевидно споделят същите опасения. Председателят въздъхна и се зае да обясни по-изчерпателно:
— Ние знаем, че хидрогите са най-голямата ни заплаха. Знаем, че досега ЗВС са неефективни при сблъсък с тях. Знаем, че запасите ни от екти са на изчерпване. Можем ли да си позволим да пренебрегнем възможността от драстично увеличаване на бойния ни капацитет и технологически преимущества поради някакви необосновани опасения, че кликиските роботи вероятно се ръководят от някакви зловещи, скрити подбуди? Хидрогите са достатъчно зло. Излишно е да си търсим други врагове.
— Съгласен съм, че стратегията на ЗВС има незначителен принос до този момент, господин председателю — каза Питър с едва доловима усмивчица. — Но съсредоточаването върху една-единствена заплаха не извинява слепотата по отношение на друга.
Лицето на Базил припламна от гняв.
— И какво би направил ти, крал Питър? Ще организираш всеобщ митинг с надеждата хидрогите да се оттеглят, засрамени от онова, което са направили? Настояваш да присъстваш на тези стратегически заседания и не се колебаеш да ни затрупваш с безсмислените си предложения.
Читать дальше