Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— С моето право. Аз съм магът-император, порталът към Извора на светлината. Аз контролирам тизма. Аз контролирам истината. — Той поуспокои глас. — Никой, освен мен — а не след дълго освен теб, Джора’х — не може да реши кое е най-добро за нашия народ.

Губернаторът на Добро се доближи от едната страна на баща си.

— Човешкото безумие разбуди отново хидрогите, но ние винаги сме знаели, че те ще се завърнат. Сега вече може би си готов да проумееш съществената работа, която вършим на Добро.

Почувствал се още по-измамен, Джора’х се обърна към мага-император.

— Значи мен си държал на тъмно, татко, а с Удру’х си споделял тайните си?

— Единствено онези, които той трябваше да знае. Брат ти бе натоварен да ръководи най-тежките и важни проекти на Добро.

Удру’х го изгледа самодоволно и надменно.

Джора’х успя да овладее гнева си, макар да изпитваше усещането, че се дави.

— Какво още си скрил от мен, татко? Кажи ми… — В последния миг се поколеба, но продължи, твърдо решен да узнае всичко: — Кажи ми истината за случилото се с Нира и другата зелена жрица.

— Защо мислиш, че не знаеш? — намеси се губернаторът на Добро.

— Не си играй с думите! — викна му Джора’х. — Кажете ми. Те наистина ли са мъртви?

Магът-император се замисли за момент.

— Възрастната зелена жрица действително е мъртва.

Фиданките наистина изгоряха. Младата жена обаче продължава да служи на Империята. Тя има по-велика цел.

Завъртя го вихрушка от зашеметяваща радост.

— Жива е! Къде? Трябва да я видя.

— Не би било особено умно — каза губернаторът на Добро.

Джора’х се втренчи в него.

— Не ти вземаш решенията тук, братко.

Магът-император изглеждаше развеселен.

— Хайде, кажи му, Удру’х. Кажи му за всичко, което правиш на Добро. Той трябва да узнае, щом ще става водач.

Губернаторът се поколеба за миг, после кимна в знак на съгласие.

— Нира Кали не е мъртва, нито твоето дете от нея.

— Моето… дете?

— Чудесна здрава дъщеря с невероятни таланти и потенциал. Нарекохме я Осира’х. Вече навърши шест години.

И губернаторът обясни на замаяния Джора’х как Нира е била откарана в лагерите за разплод на Добро, където векове наред човешките пленници са подложени на генетични експерименти с различни илдирийски раси.

— Правим подбор. Успяваме да усилим някои качества и да създадем илдирийско-човешки мелези с много по-големи възможности.

Смаяният Джора’х стоеше с наведена глава. Не можеше да помръдне.

— И всичко това сте го крили от мен… цял живот?

Какво още би могло да понесе сърцето му?

— Джора’х, няма да можеш да проумееш нюансите, докато не заемеш моето място, докато не видиш всичко през кристално прозрачните лещи на тизма. Все още не виждаш всички фасетки. — Магът-император говореше със спокоен тон. — Трябва да ми се довериш. Аз имам своите основания.

— Никога не съм се съмнявал, че имаш своите основания, татко — отвърна Джора’х с шушнещ като натрошен лед глас. — Но не мога да се съглася, че те са правилни и почтени.

Сайрок’х положи доста усилия да му обясни мотивите си и да го убеди. Когато стана ясно, че това не му се удава, магът-император заяви:

— Щом застанеш на моето място, ще разбереш причините. Моите причини.

Но за Джора’х тази ужасяваща измама от страна на собствения му баща бе променила всичко завинаги.

Адарът седеше в командния център на бойния лайнер, обхванат от чувство за безсилие. Да защитава илдирийската империя за него бе най-голяма отговорност — а не гордост или желание за мъст. Магът-император го бе инструктирал да се въздържа от безсмислено перчене срещу хидрогите. И той трябваше да се подчини.

Но беше объркан. През цялата си история илдирийците бяха очаквали достоен неприятел, затова бяха изградили Слънчевия флот като импозантна космическа армада, подготвяйки се именно за подобен сблъсък. Векове наред бяха трупани запаси от екти. Подозрителни хора бяха разпитвали защо илдирийците влагат толкова време и усилия, толкова ресурси за междузвезден флот, след като Империята никога не е била заплашвана от външна сила. Но за него това беше нормалното състояние на нещата. Слънчевият флот трябваше да е подготвен за всяко предизвикателство.

А сега магът-император изрично му бе забранил да се захваща с извънземните.

— Събирай информация, адаре, но не дразни хидрогите. Все пак можеш да защитиш нашите колонии по възможно най-добрия начин, ако се наложи.