Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Трябваше да се сетя, че тъгуваш тук — чу тя гласа на Сарейн.

Когато не изпълняваше задълженията си, сестрата на Естара изобщо не обличаше традиционните терокски ешарфи и какавидени носии.

— Наслаждавам се на дворцовите градини. Защо го наричаш тъгуване?

Сарейн приклекна до нея и се втренчи замислено в преплетените грамофончета.

— Какво не е наред, сестричке? Непрекъснато те наблюдавам, откакто пристигнахме на Земята. Не разбираш ли, че мрачното ти настроение не помага?

Естара се изненада.

— Аз не…

— Не си особено възторжена, всеки може да го забележи. Бракът на един крал и една кралица би трябвало да е щастливо събитие. Иначе няма никакъв политически смисъл.

Естара се намръщи.

— Това ли е всичко, което те притеснява? Политическият смисъл?

— Не, разбира се. Но за теб наистина започва нов живот, а ти не полагаш никакви усилия да свикнеш. Какво не ти харесва в Питър? Той е симпатичен млад мъж и е несъмнено красив. Богат, с власт…

Кралят изглеждаше наистина заинтересуван за благополучието и щастието на Естара. Но тя подозираше, че Питър едва ли разполага с повече свобода от нея.

— Не съм казала, че не ми харесва, Сарейн. Как бих могла да знам? Не ми се позволява да поговоря дори пет минути насаме с него.

— Всичко върви съгласно програмата. Ще имате достатъчно много време да прекарвате насаме. — Сестра й въздъхна загрижено. — Естара, ако беше дъщеря на производител на сокове, можеше да постъпваш, както ти хрумне. Но ти ще бъдеш кралицата на Теранския ханзейски съюз. Предстои ти да омъжиш за крал. Ще разполагаш с по-голямо богатство за лично ползване, отколкото Терок натрупва за цяла година. — Тя поклати глава. — Каква би могла да бъде причината за тъгата ти?

Естара искаше да се сдобри със сестра си, която беше единствената й крехка връзка с родния дом.

— Не се тревожи, Сарейн. Аз не се оплаквам. Но наистина би ми се искало да имам повече възможности да опозная Питър. Та ние се женим след три месеца, в края на краищата.

Сарейн се изправи, доволна, че е успяла да чуе желанието на сестричката си.

— Ще видя какво мога да направя. Ще говоря с Базил. Двамата с Питър вероятно ще имате възможност да вечеряте по-често заедно.

— Дори една среднощна закусчица би била достатъчна.

Сарейн отново поклати глава, но сега изразът й бе леко развеселен.

— Естара, великият крал на Теранския ханзейски съюз не би могъл да има нещо толкова простичко като „среднощна закусчица“. Всеки обяд е банкет, всяко хранене е цяло представление.

Тя направи две крачки по пътечката, извърна се и въздъхна благосклонно.

— Но може да подкупя кухненския персонал да задигне няколко сандвича и двамата да си ги хапнете насаме.

Винаги, когато се чувстваше объркан, Питър знаеше, че единствено учителското компи може да му предложи обективни и честни отговори. Сега бе застанал до прозореца в просторните си лични покои, загледан в Кралския канал.

— Какво мислиш, ОХ? Ти обучаваш Естара на дворцови маниери. Добра ученичка ли е?

— Отлична ученичка. Разбира абсолютно всичко.

— Значи не това те притеснява. Чувам жуженето на веригите в менталното ти ядро.

— Размишлявам за новите бойни компита — отвърна ОХ. — Но не разполагам с достатъчно данни, за да проверя заключенията си. Затова продължавам да обмислям възможни сценарии.

Питър отправи кисела усмивчица към компито.

— С други думи, подозираш нещо, но не си убеден дали можеш да го споделиш.

— Това е… подходяща формулировка. — Компито млъкна, сякаш преценяваше. — Анализирах конструктивните модификации, които извлякохме от проучването на Джоракс и приложихме при производството на новия модел компита. Намирам много от детайлите за… съмнителни, меко казано.

— И на мен не всичко ми е ясно — съгласи се Питър, — но компитата като че ли функционират прилично. Издържаха всички проверки.

— Макар да издържаха всички проверки, на които ги подложи Ханзата, крал Питър, установих, че нито един от кибернетичните инженери не е в състояние да обясни цялостно новите модули, които инсталираха в бойните компита. Те не ги програмираха на базата на принципни схеми, а просто копираха кликиската технология с пряката помощ на кликиските роботи. Подобно невежество оставя много простор за възникването на евентуални проблеми.

Питър се намръщи.

— Но новите бойни компита вече са включени в основния флот за Оскивъл. Ако имаш доказателства, че не разбираме направените модификации, наложителни са спешни действия. Бойната група вече е на път.