Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Черните насекомоподобни роботи влязоха с маршова стъпка в залите за поддръжка. Два от тях изчезнаха през люковете, които отвеждаха към енергийните генераторни шахти. Изглежда, имаха достъп до всяка зона, в която искаха да проникнат.

— Искаш да кажеш, че строят вашия град абсолютно сами — без никакъв контрол?

Вао’сх се изненада.

— Нито един илдириец не би стъпил там в мрака, а роботите могат да работят и през нощта. — Той се усмихна. — Трудят се там повече от десетилетие и се придържат към плановете ни абсолютно точно.

Антон се оживи от хрумналата му идея.

— Можем ли да отидем до Секда? Двамата с теб и някои любопитни гости бихме могли да огледаме какво става там.

Вао’сх явно се притесни.

— Хиляди илдирийци пристигат тук всяка година, за да се наслаждават на постоянната дневна светлина, а ти искаш да посетиш някакъв пуст град в тъмнината?

Антон го тупна по рамото.

— Да! Не мислиш ли, че ще е адски забавно?

Налегнат от съмнения, Джора’х проучваше тайната история, която бе узнал. Преди години бе посетил извисяващата се величествена световна гора на Терок и бе усетил пулсиращото съзнание на свързаните помежду си дървета, потънали в размисъл за всичко научено от тях. Нима някога тази огромна гора бе воювала с хидрогите?

Отново се замисли за очарователната Нира, която бе обсебила сърцето му. Като зелена жрица тя носеше със себе си част от съзнанието на гората. Може би щеше да му разкрие много повече за древната война, само да бе останала жива. Как копнееше да си поговорят двамата, да усети докосването на кожата й до своята, да потъне в ясните й очи. Само да не бе загинала в онзи трагичен случаен пожар, докато той беше на Терок…

Заобиколен от мистериозни разкрития, Джора’х внезапно трепна от проблесналата в мозъка му неканена мисъл. Прекалено удобна случайност. В прекалено удобен момент.

Колко още измами му предстоеше да разкрие? Нима магът-император бе погребал истината, за да защити сина си… или за да го контролира по-добре?

Диамантените листове паднаха от ръката на Джора’х и се плъзнаха по пода като ледени отломки. Почувства се изтощен от сложните въпроси, тайните и лъжите. Взел категорично решение, престолонаследникът грабна древните документи и излезе от покоите си. Повече никакви колебания. Трябваше да се срещне с баща си и да узнае цялата истина.

Многоцветни стъклени стени препречваха входа към личните покои на мага-император. Макар светлината да проникваше през тях, багрите и неравностите върху стъклото деформираха образа и нищо отвътре не се виждаше.

Плещестият страж Брон’н бе застанал пред входа и държеше заострената си кристална катана пред гърдите си. Грубоват и изпълнителен, Брон’н дори не помръдна при приближаването на Джора’х.

— Магът-император не може да бъде безпокоен.

В други случаи Джора’х спокойно се оттегляше. Сега обаче нямаше намерение да изчаква.

— Трябва да го видя.

— Заповедите му бяха категорични, престолонаследнико. Наредено ми е да не пускам никого.

Джора’х се изправи непреклонно пред масивния страж.

— Аз съм твоят следващ маг-император, Брон’н. Ако вътре се провежда важна среща, би трябвало да присъствам. — Той се приведе и стражът се дръпна. — Или допускаш, че магът-император крие тайни от мен?

Буря от недоумение мина по лицето на Брон’н. В същия момент вратата се открехна и се показа неприветливото лице на Удру’х, губернатора на Добро, който го изгледа със смутено раздразнение. Отвътре се чу звучният глас на мага-император:

— Пусни го, Брон’н. Трябва да разговаряме и с Джора’х.

Джора’х мина край телохранителя и се закова на място, щом вратата се затвори зад гърба му. Твърде много въпроси бушуваха в главата му. Бледият дебел маг-император в какавидения трон изглеждаше ужасно. Дългата му плитка потрепваше в конвулсивни гърчове, а болката от туморите бе изписана върху лицето му.

Но Джора’х не усети никакво съчувствие — не и сега. Без да обръща внимание на Удру’х, той вдигна документите с цензурираните части от Сагата.

— Несъмнено има някаква сериозна причина да ми покажеш тази част от нашата история, нали? Познаването на половината отговор само увеличава степента на невежеството, татко.

— Понякога истината може да бъде унищожителна — отвърна магът-император. — Не всеки е достоен за нея.

— Истината си е истина! С какво право лишаваш илдирийците от тяхното наследство?