Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Бе облякъл делови костюм, не за да впечатли някого, а защото в него се чувстваше удобно. Погледна с очакване зеления жрец, останал на Марс, за да държи връзка с бойната група на генерал Ланиан.

— Заемат позиции за началната фаза — докладва Ярод, след като се допита до фиданката си. — Корабите ще заемат местата си съобразно плана. Все още не е установен контакт с хидрогите.

— Кажи им да продължават — нареди Базил; даваше си сметка, че ще мине най-малко още час, ако не и повече, преди настъпването на следващото съществено събитие.

А след това — може би — щеше да се отприщи целият ад.

Засега операцията се разгръщаше като добре координирано бойно учение: новите бойни компита, зелените жреци за свързочници, отлично обучените войници на ЗВС. Всичко изглеждаше перфектно. Но Базил никога не си позволяваше самодоволно успокоение…

Макар да не искаше да обезкуражава съветниците си, Базил си даваше сметка, че изпращането на човек в бронирана капсула за започване на преговори в най-добрия случай е символичен жест. Хидрогите бяха доказали злонамереността си. При подобни обстоятелства не бе възможна цивилизована дипломация. Но не си ли заслужаваше да опитат все пак, в името на историята?

— Дръж ме във връзка — каза той и излезе от командно-контролния център.

Тръгна по коридора. Вездесъщият пясък покриваше стените, а във въздуха се усещаше неприятната ръждива миризма на марсиански железни окиси. На базата винаги му беше студено от всепроникващия мраз, въпреки че термостатите поддържаха точно температурата, с която бе свикнал. Нямаше им никакво доверие.

Със задоволство отчете отсъствието на какъвто и да било хаос и бъркотия въпреки обявената повишена бойна готовност и трескавата дейност. Гордееше се със своите воини.

Десетина кораба доставяха в продоволствените складове на базата храна, снаряжение и други материали от намиращите се в орбита транспортьори. Ежедневните дейности не секваха въпреки грандиозната операция на далечната система. Базил проследи разсеяно прехвърлянето на последния товар от една транспортна совалка. Последния контейнер с преработен метал носеше някакво дребно компи — не от стандартния военен модел или от новите бойни компита. Заприлича му на обслужващите компита, които използваха скитниците.

Компито се приближи до дежурния ефрейтор по снабдяването и избъбри със синтезирания си женски глас:

— Компи с обозначение ЕА се завръща на работа.

— Къде се губиш? — възкликна ефрейторът. — За последен път бе на смяна преди две седмици.

— Бях изпратена с извънредно задание от моята господарка — отвърна ЕА.

Базил пристъпи заинтригуван към тях.

— Един момент, ефрейтор. Трябва ли да разбирам, че скитническо компи работи при нас?

Ефрейторът го изгледа навъсено, изненадан как така някакво цивилно лице в делови костюм се мотае в секретната зона.

— А вие кой сте, сър? Това е ограничена…

— Аз съм Базил Венцеслас, председател на Теранския ханзейски съюз. — Базил се развесели от появилия се върху лицето на ефрейтора недоверчив израз, който бе моментално заменен от изненада, след като го позна.

— Да, господин председателю! Извинете ме, но не знаех, че сте на базата.

— Би трябвало да си в течение на последните събития. Сигурен съм, че е било съобщено на целия персонал.

От начина, по който ефрейторът стисна електронния комутатор, Базил разбра, че не е човек, който взема решения, а такъв, който само изпълнява инструкции.

— Зададох ви въпрос, ефрейтор. Често срещана практика ли е да се допускат скитнически компита в секретните зони? Имате нещо против моето присъствие, а позволявате пълен достъп на една скитническа машина?

Ефрейторът се огледа с надеждата да потърси помощ от някой по-висш офицер, но в товарния склад нямаше никой.

— Сър, ЕА служи на базата от пет години. Собственичката й е офицер в бойния флот от квадрант седем.

Базил се навъси.

— Разбирам. И когато собственичката й не е наоколо, разрешавате на това скитническо компи да скита из базата, а вероятно и да прави снимки, разкриващи слабите места на ЗВС?

Ефрейторът явно бе объркан.

— Да не би да сме във война със скитниците, сър? Аз си мислех, че са единствените, които ни снабдяват напоследък с екти. Без тях нямаше да имаме никакво космическо гориво.

— Между съюзници и врагове невинаги има отчетлива разлика, ефрейтор. Човек никога не бива да приспива бдителността си, особено във военно време.